Усещах пареща болка в рамото, куршумът само ме беше одраскъл. Силвия се беше вцепенила от ужас и само стискаше ръката ми. Потеглихме с бясна скорост, псетата на Клаодио бяха по петите ни.
- Добре ли си, скъпа? - Промълвих тихо.
Поклати отрицателно глава и се сгуши в свивката на врата ми.
- Ти кървиш, по дяволите... - Докосна с пръсти раната.
- Нищо сериозно не е, просто дръскотина.
- Губиш много кръв.
- Преувеличаваш Силвия, успокой се.
Шофирахме по магистралата, Мейран беше предотвратил нападението и явно им беше видял сметката, защото нямаше никой зад нас. Силвия се стараеше да не обръща внимание на протестите ми, докато ме привързваше.
- Сега доволна ли си?
- Ти благодари на тях, че в колата имаше аптечка, щеше да се инфектира.
Спряхме пред една хижа заобиколена от хиляди дървета. Тъмнината ѝ предавеше зловещ вид, като онези от хорър филмите.
- Тук ли ще останем? - Слизайки Силвия зададе въпроса си.
- Имаш ли по-добра идея? Сама видя последствията, когато се показахте?! - Мейран се беше опрял на джипа си, чакайки ни. - Онази вечер са ви видели на плажа.
- Не намесвай Силвия! Аз съм си виновен.
- Рискуваш живота ви. Клаодио е полудял, сигурно е научил за документите, които изпрати на дъщеря му.
- Какви документи? - Силвия не схващаше за какво става дума.
- Нашият умник ще се развежда с нея и то докато тъстът му го издирва. Трябваше да изчакаш.
- Нямам време за губене!
- Но тази вечер за малко щеше да загубиш Силвия. - Мейран забеляза, че съм ранен. - Сериозно ли е? Ще повикам лекар.
Въобще не изчака отговора ми, а набираше някакъв номер на телефона си. Влязохме в къщата придружавани от охраната му, които носеха вещите ни.
- Кога са успели да ги донесат?
- Не знам, скъпа. Отиди и си почини горе, избери ни стая, после ще те намеря.
- Хубаво, но внимавай.
- Не се тревожи за мен... Ще говоря с Мейран и идвам.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Stolen happiness/Откраднато щастие
Romantizm„Можеш ли да попречиш на хората да спрат да се влюбват? Или пък ще им забраниш да бъдат заедно, само защото не си пасват? Аз не бих им го причинила, защото знам какво е да си сама и как боли от самотата. Непоносимо е !" В объркан свят като този няма...
