Stolen happiness/Откраднато щастие

Глава 12

Усещах пареща болка в рамото, куршумът само ме беше одраскъл. Силвия се беше вцепенила от ужас и само стискаше ръката ми. Потеглихме с бясна скорост, псетата на Клаодио бяха по петите ни.

- Добре ли си, скъпа? - Промълвих тихо.

Поклати отрицателно глава и се сгуши в свивката на врата ми.

- Ти кървиш, по дяволите... - Докосна с пръсти раната.

- Нищо сериозно не е, просто дръскотина.

- Губиш много кръв.

- Преувеличаваш Силвия, успокой се.

Шофирахме по магистралата, Мейран беше предотвратил нападението и явно им беше видял сметката, защото нямаше никой зад нас. Силвия се стараеше да не обръща внимание на протестите ми, докато ме привързваше.

- Сега доволна ли си?

- Ти благодари на тях, че в колата имаше аптечка, щеше да се инфектира.

Спряхме пред една хижа заобиколена от хиляди дървета. Тъмнината ѝ предавеше зловещ вид, като онези от хорър филмите.

- Тук ли ще останем? - Слизайки Силвия зададе въпроса си.

- Имаш ли по-добра идея? Сама видя последствията, когато се показахте?! - Мейран се беше опрял на джипа си, чакайки ни. - Онази вечер са ви видели на плажа.

- Не намесвай Силвия! Аз съм си виновен.

- Рискуваш живота ви. Клаодио е полудял, сигурно е научил за документите, които изпрати на дъщеря му.

- Какви документи? - Силвия не схващаше за какво става дума.

- Нашият умник ще се развежда с нея и то докато тъстът му го издирва. Трябваше да изчакаш.

- Нямам време за губене!

- Но тази вечер за малко щеше да загубиш Силвия. - Мейран забеляза, че съм ранен. - Сериозно ли е? Ще повикам лекар.

Въобще не изчака отговора ми, а набираше някакъв номер на телефона си. Влязохме в къщата придружавани от охраната му, които носеха вещите ни.

- Кога са успели да ги донесат?

- Не знам, скъпа. Отиди и си почини горе, избери ни стая, после ще те намеря.

- Хубаво, но внимавай.

- Не се тревожи за мен... Ще говоря с Мейран и идвам.