След 12 часов полет най-накрая кацнахме някъде. Без да ми дават обяснение Мейран и Джонатан слязоха от самолета. Сто пъти им зададох един и същ въпрос, обаче без отговор. Огледах на около и забелязах, че пред нас стои миниван със затъмнени стъкла от него слязох трима мъже и взеха багажа ни. По-далеч от нас се виждаше сградата на летището, но яркото слънце, което ми пречеше не позволяваше да видя надписа му.
- Сега ще ми кажете ли най-после къде се намираме?
- В столицата на Гърция - Атина. - Бесен се обърна към мен Мейран.
- Можеш и да не викаш, а да обясниш като нормалите хора.
Той пушеше от цигарата си и напрегнато ме изучаваше с очи, най-накрая проговори:
- Ако ме бяхте остави да се наспя сега нямаше да съм толкова раздразнителен. - Намигна ми той.
Зяпнах от възмущение, а Джонатан се подсмихна закачливо насреща му.
- Той просто завижда, остави го.
- За кое, че в момента сте прегракнали и се раздирахте като побъркани?
- Ти си въплъщението на чистата злоба Мейран.
- Объркал си се и ми напомни повече да не пътувам с вас. - Личеше му, че е ядосан. - Сега по същество в центъра на града съм резервирал стаи в хотел, докато моята охрана обезопаси къщата, в която ще живеете.
- Ами ти? - Попита го Джонатан.
- Не се тревожи ще съм наблизо, ще има бодигарди с вас няма да сте сами, утре най-късно ще имате къде да останете за известно време, после пак ще се приместите някъде другаде. Временно това мога да ви предложа.
- Благодаря ти, че не ме заряза.
- Разчитай на мен ще ви измъкна невредими от тази ситуация.
Седеше срещу нас и ме пронизваше с ледените си очи, чудех се какво му бях сторила, че си навлякох гнева му. Размърда се обезспокоен от нещо, тогава извади телефона от джоба си и го погледна.
- Още едно заплашително съобщение от Клаодио и баща ти.
- Какво измислиха?
Протегна се и му подаде телефона. Надзърнах над рамото на Джонатан и прочетох само една част:
„ Кажи на този плъх сина ми, че където и да се е наврял ще го открия и ще го убия заедно с онази кучка."
CITEȘTI
Stolen happiness/Откраднато щастие
Dragoste„Можеш ли да попречиш на хората да спрат да се влюбват? Или пък ще им забраниш да бъдат заедно, само защото не си пасват? Аз не бих им го причинила, защото знам какво е да си сама и как боли от самотата. Непоносимо е !" В объркан свят като този няма...