„Можеш ли да попречиш на хората да спрат да се влюбват? Или пък ще им забраниш да бъдат заедно, само защото не си пасват? Аз не бих им го причинила, защото знам какво е да си сама и как боли от самотата. Непоносимо е !"
В объркан свят като този няма...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Прекарахме цяла седмица в къщата на брат ми и се чувствах повече от спокойна и щастлива, далеч он проблемите ни, които дебнеха навън. Мейран най-после показа истинското си лице пред Джонатан, за което си отдъхнах, защото вече беше наясно с истинската ни заплаха. Този плъх бе издал локацията ни на Клаодио и бащата на Джон. На всичкото отгоре работеше и с тях, не се беше отказал от долните си номера и продължаваше да ни изпраща съобщения, накрая се принудихме и се отървахме от телефоните си. Солун беше страхотен град за разходки и всякакви развлечения. Наблизо до дома ни отново имахме плаж. Времето също се беше затоплило и го използвахме. Излизахме често, но винаги с нас имаше охрана. Брус разказал на родителите ни, че съм в опасност и ни изпратиха бодигарди да пазят къщата от случайни натрапници. Уж тайно от мен Джон се запаси с всякакви оръжия, брат ми също последва примера му. Евелин и аз бяхме на друга вълна, двете малко по малко се опознавахме и с всеки изминал ден ставахме по-близки. Тя беше човекът, който винаги съм търсила за приятел. Разбираше без думи притесненията ми. Споделяхме си почти всичко, тя пък ми разказа за детството си, което въобще не прилича на моето. Показа ми и снимки на хората, които се предполага да наричам мама и татко, но това няма да стане скоро, защото все пак ме бяха изоставили съвсем сама да се спасявам цял живот, нямах никаква подкрепа от тях. Приличахме си с майка ми, даже мога да кажа, че съм нейно умалено копие.
- Когато те видях за първи път, помислих че е мама. - Наруши тишината сестра ми.
Наслъждавах се на първите слънчеви лъчи, стояхме на шезлонгите си около басейна в двора ни и пиехме студена лимонада.
- За пролет тук е доста топло. - Реших да сменя темата.
- Винаги е така, на мен пък ми харесва.
- И на мен също, но жегата ме изморява доста напоследък.
- Всичко наред ли е? - Тя ме погледна притеснително.
