„Можеш ли да попречиш на хората да спрат да се влюбват? Или пък ще им забраниш да бъдат заедно, само защото не си пасват? Аз не бих им го причинила, защото знам какво е да си сама и как боли от самотата. Непоносимо е !"
В объркан свят като този няма...
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Майка ми звънеше, сигурно се е случило нещо лошо. Вдигам притеснен.
- Да, мамо?
- Честито, стана баща! - Подсмърча по телефона.
- Какво говориш, наистина ли?
Не мога да повярвам на думите, които тя изрече туко-що.
- Роди ти се едно прекрасно момиченце.
- Как е Силви?
- Сега спи, доста се измори милата, а ние с дъщеря ти се гледаме. Тя е прекрасна, Джон.
- Искам да дойда и да я видя...
- Опасно е, Мейран и другите глупаци могат всеки момент да цъфнат. Мисли рационално, ще ти я доведа съвсем скоро имай търпение.
- Можеш ли да я снимаш и да ми я изпратиш?
- Да, разбира се.
- Как се казва?
- Маргарет, името ѝ е красиво като самата нея.
- Наистина е така.
- Радвам се за вас, сине.
- Предай на Силви, че ѝ благодаря за прекрасния подарък.
- Ще ѝ кажа. Как върви разследването? - Майка ми смени темата.
- Мейран копелето е заминало за Лондон и се покрило там, защото разбраха че съм на свобода. Ще изпратя охрана при вас, не искам да изпускаш Силвия и детето от поглед, защото могат да им навредят.
- Ако баща ти е разбрал, че съм тук, няма да смее, защото знае на какво съм способна. На времето трябваше да го вкарам зад решетките.
- Спокойно и това ще стане рано или късно. Ще затварям, а ти не забравяй обещаното.
- Няма, ще се чуем пак. Чао!
Затвори ми, оставям телефона настрани и се връщам при Брус, нямам търпение да му съобщя добрата новина.
