Извинението🔞

Дом

- После аз ще те накажа, скъпа. Само да останем сами.

След като прошепнах тези думи в ухото и, тя се изчерви. Взех лицето и в дланите си и я накарах да ме погледне.
С периферното си зрение, видях как сестра ми и брат ми излизат от стаята. Мислено им благодарих.
Наведох се и завладях устните и. Устните и винаги ме подлудяваха, пухкави и меки бяха като наркотик за мен. Тя владее душата и сърцето ми. Тя беше моето момиче.

Всичко което вече мога да правя. Да я целувам, прегръщам, просто да е до мен. Чуствам се цял, щастлив съм. Обичам я и винаги ще я обичам. Тя е единственното момиче, което ме иска заради самия мен. А не защото имам бездънна банкова сметка и мога да си позволя да и купя целия свят.

Докато я държа в ръцете си, не искам нищо друго.

Отделихме се от целувката и я погледнах в очите.
-Зверче?
-Кажи, Дом?
Бръкнах в задния си джоб и извадих пръстена, който помолих брат ми да донесе. Паднах на едно коляно и видях как очите на любимата ми се изпълват с сълзи. Но този път тези сълзи бяха от щастие.

-Ти, винаги си била само ти. Обичам те, лудетино, само ти ме разбираш, и искаш заради това което съм. А не заради всички пари които притежавам. Обещавам ти че ще те пазя, винаги ще те обичам, ще имаме много деца който Мая да възпитава. Ейва аз Доминик Монро съм твой. Ще бъдеш ли и ти моя? Завинаги?
Ейва вече плачеше, а аз бях скован какво щеше да ми отговори.
-Хайде, отговори му най-накрая. Мамка му чакам този момент от месеци!!!!
Чух гласа на сестра си и я погледнах. С брат ми бяха застанали един до друг и ни гледаха. Мая беше на път да се разплаче а Рик имаше огромна усмивка.
-Да!
Да? Тя наистина ли го каза? Мисля че ми се причува.
-Моля те повтори. Страхувах се че ми се е привило...
-Да,да,да,да, да!!!
Мая започна да пищи от щастие. А аз сложих пръстена на ръката и. Прегърнах я и я завъртях.
-Вече от тази секунда, минута, час и ден си само моя!!
-Винаги съм била само твоя! И завинаги ще остана само твоя. Обичам те.-каза и се наведе да ме целуне. Отвърнах и, вече за нищо на света няма да я изоставя! Отделихме се от целувката. А Мая и Рик дойдоха да ни прегърнат, след толкова време всички отново бяхме заедно.
Погледнах моето зверче в очите и виждах как очите и сияят от щастие.
-Нали знаете каква е следващата ви задача?-попита сестра ни.
-Да организираме свадбата?-попитах.
-Ама че си идиот! Не!-сестра ми се ядоса.
-Ами?-попита Ейва.
-Да имате бебе! Направете ме леля най-накрая!-притесних се и погледнах към Ейва. Но тя само се усмихваше.
-Ами ще поработим. -казах на Мая което за сега явно я умилостиви.
-Хмм, има още нещо.-отново се обади сестра ми.
-Какво има?-скоро щях да я изгоня, за да остава насаме с моята годеница.
-Трябва задължително да поканим братовчедка ти, Ейва.- след тези думи Рик се ококори. Хмм така значи, брат ми хванахме те.
-Ще и се обадя. Рик добре ли си? Целия почервеня. - поинтересува се Ейва. После ще трябва да и обясня че брат ми е влюбен в братовчедка и. А както винаги Мая знаеше преди нас.