Извинението🔞

Доминик

Влезнах първи при нея. Страх ме беше да се приближа до нея. Имаше системи и завит абокат в ръката. Аз съм виновен за състоянието и..
Седнах на стола до леглото и.
- Съжалявам, Ейва. Толкова много съжалявам.. И аз много те обичам. Ако не бях толкова голям глупак. Сега щяхме да сме щастливи и да очакваме нашето бебе. Погалих корема и.. Ейва аз бях там, когато те продавах.. Чувах виковете ти и усещах болката ти. Страдах заедно с теб. Не исках да правя всичко това, мъниче. Моля те прости ми, Ейва.. Моля те..
Плаках.. аз трябваше да съм на това място. Не тя, аз бях копелето което и навреди.
Обичам те, мое зверче..
Няма я усмивката и, смеха и, шегите и.. аз убих онова момиче.

След 1 месец...
Мина цял месец откакто Ейва е в кома. Чакаме и само чакаме.. не губя надежда тя ще се събуди.
Телефона ми звънна.
-Да, Мая?
-Ейва се събуди!
Щастието което ме разтресе от новината не можеше да се опише.
-Идвам!
-Тя те чака.
Качих се в Мазератито ми и отпраших с мръсна газ. След 15 минути бях в болницата и бързах към стаята и!
Влязох и видях щастлива и усмихната Ейва.
-Дом!
-Ейва!-отидох и я прегърнах а тя ми отвърна. От кога чаках този момент.
-Защо толкова закъсня? Аа? Изобщо ли не съм важна за теб?
- Естествено че си важна за мен!
- Идиот! Винаги закъснява, ще ми се реваншираш!
- Разбира се господарке. На вашите заповеди.
- Точно така!
Тя се усмихваше сякаш нищо не е станало.
Но защо?

Следва продължение....