Извинението🔞

Ейва

Прибрах се в стаята си а в главата ми кънтяха думите на Дом.

-Ейва ти не си мое творение. Ти си жената която обичам. Ти си жената за която аз ще се оженя. Може сега да ме мразиш така, както не си мразил никого да сега.
Но аз ще те спечеля отново, ще е трудно но аз няма да се откажа.
Преди когато без да се замислиш ми даде единия си бъбрек, за да мога аз да живея. Сега този човек ще изкупи всичките си грешки. Това е обещание, мъниче.
Страхувам се и то много. Че в един момент ще стане отново същия, няма да издържа този път на боя и всичко останало. Надявах си маска докато си играеше с мен, но когато нямаше никой плачех. Плачех заради болката, заради загубения си приятел.
Реших да си взема душ. Банята беше голяма с вана и душ имаше и голямо огледало. Престраших се и се огледах, цялото ми тяло беше в синини и белези. Очите ми се насълзиха и се разплаках. Мразех тялото си.. мразя се че не можах на избягам..
-МРАЗЯЯЯ СЕЕЕ!!
- Ейва... Защо плачеш?
- Мая не приличам на нищо, мразя тялото си...не мога да се гледам. Там виждам провала си, че позволявах на всичко това да ми се случи...
- Стига миличка. Не се обвинявай ти не си виновна..
Мая ме беше гушнала а аз плачех.. не знам колко време мина но аз продължавах.

След няколко часа..
Събудих се и видях че съм сама. Станах и се облякох. Отидох на покрива беше си високо но какво пък толкова идеално е.