Извинението🔞

Доминик

-Какво правиш?

-Закуска за моето зверче.

-Това е много добре, защото умирам от глад.

-Я да проверим колко си гладна.

Той сложи ръка на корема ми, изражението му се промени стана някак тъжен. Но защо?

-Дом, всичко наред ли е?

-Да спокойно мое зверче.

-Някой ден и ние ще имаме дете! И без това Мая само това чака, за да може тя да го възпита. Нали трябва да е нейно копие?- след моето изказване и двамата се засмяхме.

-Дом?

-Кажи скъпа?

-Какво ще правим днес?

-Нали знаеш че трябва да отговаря пред Мая?

-Аз ще се справя с нея!

-Можеш да се справиш с мен така ли?

Двамата с Ник се обърнахме и там видяхме Мая и Рик да стоят и да ни гледат.

-Ами мога!

-Ела и ще ти кажа аз на теб!

-НЕЕ!- Мая тръгна да гони Ейва а тя пищеше.

-Дом, спаси ме!- Рик хвана Мая, а Ейва скочи отгоре ми. Ейва започна да се плези на Мая а аз и Рик им се радвахме.

-Хайде двете, спрете се.

Двете спряха да се плезят една на друга.

-Щом и вие сте тук, какво искате да правим?

-Госпожице с теб трябва много сериозно да си поговорим. -каза и погледна Ейва.

-Защо пак избяга от болницата?

-Ама, Мая знаеш че не обичам болниците. Отегчавам се там и няма как да стоя и да бездействам. Обичам да излизам знаеш го прекрасно.

-Какво ще те правя, ела тук!

Мая прегърна Ейва, а моето сърце се разтопи от тази гледка. Как можах да помисля че Ейва може да причини болка на Мая.

Погледнах Рик и видях че се усмихва. Той мислеше същото което и аз.