Извинението🔞

Доминик

Разговарях с лекаря и още се чудих да се радвам ли или да плача?
Ейва има временна амнезия...
Не помни последните 4 месеца, сега тя още ме смята за нейния най-добър приятел. Дори не подозира колко болка и рани и причиних. Абсолютно нищо...Сега вървях към стаята й за да я видя. До някъде съм щастлив че нищо не помни, така няма да ме презира. Сякаш получих втори шанс за да съм с нея и този път няма да се проваля. Вече бях до стаята и чух спор.
-Какво става тук?
-Дом, моля те спаси ме! Тези двамата мислят че съм бебе и нищо не мога да правя. Кажи им да ме оставят!-не можех да не се усмихна.
Отидох при нея и я прегърнах. Чувството толкова ми липсваше. Погледнах брат ми и сестра ми, усмивките не слизаха от лицата им.
-Защо тормозите моята Ейва? Не ви ли е срам? Вместо да и помагате вие я ограничавате. Няма да се разберем така! Каквото поиска това зверче го получава! Разбрахте ли?
-Да! Да!
-Обичам те, Дом! Ако не беше ти сега щяха да ме хранят с лъжичка.
-И аз те обичам, мое зверче.
-Дом!
-Да?
-Кога ще видя изхода на тази болница?
-Скоро.
-Ние ще тръгваме а вие си починете.
-Чао досадници!
-Чао зверче.
-Дом, сега какво ще правим?
-Ти ще си почиваш.
-Не съм съгласна!
-Да съм те питал, зверче?
-Мислех че си ми приятел?
-Аз съм!
-Тогава ми помогни да изляза от тук!
-Забрави!
-С теб или без теб ще изляза от тук!
-Добре.. Хайде.
-Йейй!
Тя е моята откачалка.