Извинението🔞

Доминик

Тя ме мрази.. гледам я и не мога да повярвам че стигнахме до тук.
Тя се нарече мое творение. Гледам я си припомням всички моменти на изтезания. Мислейки че тя ги заслужава.. даже мислех че е и малко. От както Мая се събуди и всичките истини който разбрах ме смазват. Обвинявам се защото бях такъв глупак.
-Ейва ти не си мое творение. Ти си жената която обичам. Ти си жената за която аз ще се оженя. Може сега да ме мразиш така, както не си мразил никого да сега.
Но аз ще те спечеля отново, ще е трудно но аз няма да се откажа.
Преди когато без да се замислиш ми даде единия си бъбрек, за да мога аз да живея. Сега този човек ще изкупи всичките си грешки. Това е обещание, мъниче. Гледах я право в очите за да ми повярва.
Без да каже и дума тя си тръгна. Знам че още мога да си я върна, не е твърде късно още.

Гл. т. Мая
Наблюдавах от прозореца разговора на Ейва и Дом. Тя още го обича сигурна съм. Аз рядко греша, но знам че на Ейва ще и е много трудно докато му прости. Доминик и е причинил твърде много, за това измислих този план за да си я върне. Разбрах и за загубата на детето им, стана ми много тежко. Била съм леля за малко, но те са млади и ще имат още деца. А аз ще ги превърна в мой малки копия. Ще бъдат мой малки зверчета, където ще тормозят всички. Ще съм перфектна леля, преди време и Ейва го беше казала. Доминик е голям идиот но има още надежда в него.
- Какво правиш?-попита ме Рик
- Аз ли? Абсолютно нищо, само наблюдавам.
- Ще проработи ли?
- Надявам се, Ейва не знае че съм се сдобрила с Дом.
- Ейва не е злопаметна, тя има добро сърце просто има нужда да забрави.
-Знам.
-Ти за това измисли тази ваканция?
-Именно искам да и припомня хубавите им моменти..