Извинението🔞

Първият месец

Гл. т. Ейва
Целият ми живот се преобърна.. Мая пострада и не знам как е. А Дом ме третира като животно. Тормози ме психически и физически а аз се държа като кучка. Нямам избор само Рик е на моя странна. През този един месец минах през побой, биене с камшик, виене на стената и отново бита.. но първия бой беше фатален за мен.. аз-з загубих бебето си...
Детето беше мое и на Дом но той го уби..
Случката..
- Дом какво правиш?
- Сега ще ти покажа мястото кучко!
- Дом, плашиш ме..
- Още нищо не си видяла, скъпа.
На сила ме вкара в стаята крещя в лицето ми че съм кучка.
- Страх ли те е Ейва??
- Да-а
- Ще ти покажа какво е истински страх и болка.
Започна да ме рита..
- Дом недей, моля те..
- Млъквай!- риташе ми много силно а аз се гърчих под него..
Ритниците му бяха жестоки, болката неописуема а детето което носих беше мъртво..
Затворих очи готова мрака да ме погълне...
- Оо не си мисли че толкова лесно ще се отървеш! Ставайй!!

Не станах и това го ядоса.
- Когато ти кажа да ставаш ще ставаш!- каза и ме удари и аз отново бях на земята.
....
Завърза ме веригите който бяха закачени на тавана..

-Време е за една много забавна игра!
Извади един камшик... първи удар.
-Ахх..Дом недей, моля те..
Втори. Трети.
- СТИГАА НЕДЕЙ...
Четвърти. Пети. Шести.. не спираше.
Крещях, молех се, плаках но нищо не помогна..

След няколко часа...
-Дом трябваш ни..
-Идвам! За днес приключих с теб, спокойно скъпа утре пак ще се върна.

Рик се върна и ме спаси от веригите, видяхме кръвта стичаща се от бедрата ми и той разбра за детето...
- Ейва..бременна ли беше?
- Бях..
Рик повика лекар който каза това което знаех.. бях пометнала.
Плаках много и се заклех в детето си че ще му отмъстя.

Идваше всеки ден с нова "игра" не се предавах. Опитите му да ме пречупи бяха неуспешни.

Бях загубила най-добрия си приятел и любовта си.
Той обичаше моята болка. След всяка "игра" аз заспивах след няколко часа сълзи..

Не знаех причината за гнева му, но тя не стихваше...
Рик ми помагаше когато можеше.. може би заради него още съм живаа..