Извинението🔞

Ана

Косите ми се вееха от вятъра, докато вдишвах свежия въздух. След като Миреол ме измъкна от онази дупка в която живях и търпях всичко. Не заслужавах това, ако Мая не се беше събудила или по-добре да беше умряла тогава Доминик завинаги щеше да бъде мой. Никога нямаше да разбере истината, Доминик щеше да убие Ейва и щяхме да се оженим. Обичах го е го исках само за мен, но щом не иска да загърби онази дрисла Ейва и проклетата си сестра. Ще им отмъстя ще ги накарам да страдат!

-Как си скъпа?-попита този мизерник, да спя с него е истинско мъчение. Още малко и ще го убия докато спи.

-Добре съм!-бях по-студена от обикновено и той разбра това.

-Напрегната си ела да те успокоя, ще ти доставя удоволствието от което така се нуждаеш. Нищо че си ненаситна малка курва, но нали в това те превърна Доминик, продаваше те и на теб ти харесваше постоянно да бъдеш опъвана от всеки нов.- каза и се засмя с онзи негов грозен смях.

-Хайде ставай! Нека отидем в спалнята.

-В момента не съм в настроение.- след изказването ми започнах отново да гледам красотата пред мен.

-Писна ми от твоите фасони, не стига че те измъкнах от там а ти продължаваш да мислиш за него. Хайде скъпа ела да ти покажа кой е по-добър.- неочаквано ме хвана за косата и започна да ме дърпа. Мамка му как боли това.

-Миреол пусни ме! Мамка му боли ме! Пусни ме!- плачех и крещях...

-За бога сприи!

-До сега бях добър с теб и ти не го оценяваше е сега ще видиш и лошата ми страна.

-Съжалявам, моля те направих грешка! Моля те не го прави! Не ми го причинявай.

Отвори вратата на спалнята и ме бутна на леглото. Чувствах че сякаш ми е откъснал цял кичур коса. Видях как откопча токата на колана си... това щеше да боли многоо..

Таа даа! Отново съм тук след толкова много време. Дълго време нямах муза и не исках да пиша някакви бози който само ще съсипят историята. Надявам се да ви харесва новата глава!