Извинението🔞

Мая

Тя скочи..
-ЕЙВАА!
Страха, паниката, болката чувстваш всичко това наведнъж..
Тръгнахме към градината, молех се да е жива.. Не мога да живея без нея, имаме толкова неща да изживеем заедно, трябва да я събера с Дом. Тя трябва да стане майка а аз леля и да я тормозя. Не може всичко да е свършило, тя не може да си е отишла.
Тя лежеше там.. около главата и се беше образувала локва кръв.
Извикахме линейка и сега пътуваме. Парамедиците ни дадоха надежда че не всичко е загубено. Стигнахме до болницата и медиците я свалиха, а лекарите я поеха и сега всички бягаме след тях. Вкараха я в операционната а ние чакаме пред вратата.
- Аз съм виновен..-каза Дом.
- Не е вярно.-отговорихме с Рик.
- Вярно е! Ако бях повярвал на момичето в което бях влюбен, та ние бяхме най-добри приятели.. МАМКА МУ! Как може да съм толкова голям идиот? Та тя ми даде бъбрека си да живея, беше бременна с моето дете а аз и го отнех. Що за боклук съм? Продавах я, биех я, съсипах я! А тя още ме обича..
Мая не издържа и се разплака...
Дом прегърна Мая,а Рик даде надежда на брат си.
-Братко, Ейва много те обича. Сърцето и е много чисто и не те мрази въпреки всичко.
Никой не каза нищо повече. Минаха дълги 3 часа но нямаше новини.
След още 2 мъчителни часа...
Лекаря най-накрая излезе.
- Близките на Ейва?
- Ние сме!
- Имам добра и лоша новина.
- Кажете първо лошата.
- Добре.. тя е в кома.
- Но ще се събуди нали?
- Искрено се надявам да се събуди. Сърцето и спира 2 пъти по време на операцията.. но успяхме да я стабилизираме.
-  До кога ще бъде в кома?
- Само тя ще реши до кога.. Това момиче е преживявало много, но продължава да се бори. Вярвам че вие знаете по-до от мен колко силна е тя.
- Благодаря ви докторе!
- Това ми е работата. Деца мислете позитивно и вярвайте в приятелката си.
- Може ли да я видим?
- След малко ще я преместим в стая но се редувайте по един.
- Добре докторе.