Извинението🔞

Ейва

Мая предложи да се разходим, и сега се приготвям. Още си мисля какво му стана на Дом, защо реагира така? Да не би преди да стане инцидента да съм била бременна?

И ако да, защо никой нищо не ми е казал?
И защо не мога да си спомня това?
Ще трябва да поговоря с Дом.
-Зверче?-обърнах се и видях Дом.
-Да?
-Още ли не си готова?
-Аз..
-Какво има? Всичко наред ли е? Да кажа ли на Мая че не се чувстваш добре?
-Не, просто..
-Ами тогава? Какво има?
-Дом.. аз.. бременна ли бях преди инцидента?
Очите на Дом се разшириха и сега още повече искам да чуя отговора.
-Зверче ти..
-Дом, отговори ми!
-Да беше...
Ръката ми автоматично се стрелна към корема ми. Била съм бременна, но съм го загубила.
-Хейй, всичко ще бъде наред. Ще имаме още деца.
-Просто, Дом аз не го помня..
-Знам, зверче. Ти имаш временна амнезия заради инцидента.
-Аз не знам, какво да кажа.. Всичко ми идва малко в повече.. Може ли да ме оставиш за малко сама?
-Зверче.. не се отдалечавай от мен. Моля те!
Тъкмо щях да го помоля да ме остави сама, когато на вратата се почука.
-Вие двамата, хайде! От толкова време ви чакаме.
Мая влезе и се стъписа, като ни видя.
-Какво става?
-Мая моля те, кажи му да напусне стаята. Искам да съм сама.
-Миличка, какво има? До преди малко беше толкова усмихната и щастлива.
-Мая ти знаеше ли?
-Кое да знам?
-Че съм била бременна, но заради инцидента съм загубила детето.
-Да, знаех.
-Тогава защо никой не ми каза?
-Защото ти беше щастлива, не искахме да помръчим щастието ти. Щяхме да ти кажем, но не знам кога. Не се сърди на брат ми, че не искаше да те натъжи. Чакаше цял месец да се събудиш, страдаше, не се хранеше нормално и чакаше на телефона лекаря да му звънне и да каже че си будна.
Сълзи се стичаха от очите ми, не исках да го нараня. Просто новината ми дойде като удар в корема.
-Мая, стига. Не я разтроиваи новината просто и дойде твърде неочаквано.
-Зверче, прости ми. Знаеш че те обичам повече от всичко нали?
-Знам, Мая.
-Добре, искам сега да дойдеш с нас ,да се разведриш. После ще си поговорим само двете за да ти разкажа всичко.
-Добре.
-Мая би ли ни оставила насаме с Ейва за 5 минути.
-Разбира се.
Мая излезе и сега бяхме само аз и той.
-Зверче?
-Да, Дом.
-Говори с мен, не ме изключвай.
Имах нужда просто да го усетя, затова без да казвам каквото и да било. Го прегърнах и се разплаках.
-Хейй, спокойно.
Разкриваше гърба ми и казваше как всичко ще е наред.
-Вие двамата идвайте най-накрая!!-чу се викането на Мая.
Двамата с Дом се засмяхме, той избърса сълзите ми и тръгнахме.