Влюбени следи 🔞

Глава 4

На сутринта станах в ранни зори, слънцето току-що се показваше на хоризонта и вещаеше прекрасен и слънчев ден.

Изпих набързо кафето си, облякох се в удобни дрехи и започнах да ровя в чекмеджетата на кухнята за ключовете на пекарната. Намерих ги в една стара чаша, над мивката, заедно с няколко монети, бонбони и стар тирбушон.

Излязох навън и се протегнах, приветствайки новият ден. Поех дълбоко въздух, поемайки йодните пари и аромата на цъфналите цветя. Толкова хубаво беше тук, а аз се чувствах като фея, полетяла над цъфналата шир.

Запътих се към сградата, залепена до къщичката и пъхнах ключът, за да отключа.
Опитах веднъж, втори път – нищо!

Ключът влизаше, но не се завърташе, което беше странно. Огледах го, нямаше нищо нетипично по него, освен една гравирана рибя опашка.
Може би бях сбъркала и не беше той.

Започнах да оглеждам около прозорците за саксии и за странни камъни, оставени близо до вратата и бинго!
Плосък камък стоеше в десния ъгъл и сякаш беше местен скоро. Повдигнах го и ключът се мъдреше насреща ми.
Трябваше да е този!
Баба винаги оставяше ключ на леснодостъпно място, в случай като този, за да може да си влезе вкъщи или да отключи пекарната.

Бутнах вратата и влязох в сумрачното помещение. Веднага се спънах в един кашон, оставен току на прага и полетях напред, изпънала длани. Приземих се на четири крака и извиках от уплаха и болка.

„Боже, ще се претрепя!“

Бързо се окопитих и седнах на земята, проверих за рани, но такива липсваха. Поне нямаше да чистя и кръв.
Станах, поизтупах се малко и отидох да дръпна завесите от големите прозорци.

Всичко тънеше в мръсотия, което беше странно, тъй като баба беше чистница и не помнех някога в миналото да е оставяла пекарната в този вид.
Заех се да избутвам множеството кашони към стените на помещението, после щях да се заема с тях. Търсех метла и парцали, за да приведа поне малко в ред, запуснатото място.

Такава пушилка се вдигна, когато започнах да чистя, че почти непрестанно кихах. Отворих прозорците и входната врата, за да излиза целият прахоляк, който се вихреше във въздуха.

„Хммм, не е чак толкова зле, само трябва да изчистя хубаво, да нанеса един слой боя, да изчистя прозорците, да изпера завесите и да подредя съдържанието на кашоните. И всичко ще си бъде както преди.“

Дааа, доста работа ме чакаше, а и имаше няколко врати на шкафчета, които трябваше да се затегнат.

Излязох от помещението след три часа усилена работа, стиснала завесите в ръка и избърсах потта от челото си. Поне вече беше чисто, оставаше ми само да почистя големият плот и витрините, но с това щях да се занимавам после.