Влюбени следи 🔞

Глава 12

На следващия ден получих неочаквано съобщение от Вероника - моята дългогодишна приятелка.
Рони, както й казвах на галено, оплиташе доста често конците с мъжете за неин късмет или зла участ – не можех да преценя.

„Кукло, пристигам днес. Може ли да остана при теб? Моооля те, моля те, моооля те!“

Набързо й написах съобщение с точен адрес и, че ще я чакам. Обичах това момиче, колко пъти сме пили и плюли мъжете, които са ни разочаровали, заедно.
Имах нужда от присъствието й тук.

Трябваше да приготвя стаята на бабчето за посещението й. Влязох тихо в стаята й и приседнах в края на леглото. Имах чувството, че аромата на парфюма й още витае във въздуха.

Трябваше да се взема в ръце, станах и дръпнах рязко чаршафите. Нещо тихо тупна на пода.
Ахнах! Бяха няколко писма, вързани с бяла лента, не бяха отваряни.

Вдигнах ги и прочетох името „Вера“ на тях, нищо друго, явно бяха като онова първото.
Нея вече я нямаше, така че не мислех, че ще й навредя с нещо, ако ги прочета.
Разкъсах първия плик:

„Скъпа Вера,

Благодаря ти, че ме спаси онзи ден! Ако не беше ти, сега нямаше да съм между живите!

Вечно предан:

А.“

Погледнах дали има дата, както и в предното – юли, 1960 г.
На колко е била бабчето тогава? 18-19 години?

Винаги е била добра плувкиня – тя ме е учила да плувам и щях да й бъда вечно благодарна за уменията, които ми изгради.

Отворих следващото писмо – то беше от есента, същата година:

„Скъпа моя Вера,

Не знам дали съм ти казвал, че си най-прекрасното създание в целия свят за мен! Когато те чух вчера да пееш на скалите, сякаш чувах сирена...не, не сирена! Русалка! Като онези красиви морски създания, които спасяват моряци и принцове от потъващи кораби! Ти за мен си по-красива от тези русалки, скъпа моя! Как жадувам да те видя! Как искам да вкуся устните ти отново! Прекрасна моя! Дано е по-скоро, смили се над бедната ми влюбена душа!

Вечно твой:

А.“

Отново „А.“, вече ме гризеше любопитството и отворих следващото писмо:

„Любима моя Вера,

Нямам търпение за довечера, как искам да те държа отново в прегръдките си и да посрещнем слънцето заедно. Там, на брега, на нашето място. Искам да заспя в прегръдките ти, нежна моя!

Обичам те!

Завинаги твой: А.“

Бабо, какви си ги забъркала? Отворих следващото и ми оставаше още едно, нямах търпение да разбера какво се е случило.

„Любима моя Вера,

Извинявай, че не дойдох в пекарната, но родителите ми настояха за този обяд, а познаваш баща ми. Не търпи възражения. Странното е, че съдружника на татко дойде с дъщеря си – не може да се мери с твоята красота, казвам ти го, за да не се съмняваш излишно. Извинявай, любов моя, но трябва да й обърна малко внимание. Баща ми настоява да я разведа наоколо, защото искали да се устроят тук. Съвсем скоро ще говоря с него за намеренията ни да се оженим. Обещал съм ти! А аз държа на думата си и ако той не позволи тогава ще избягаме!
Надалеч, защото не мога да си представя животът без теб!

Обичам те!

Завинаги твой: А.“

Странно, имала е намерението да се омъжи за друг, а се е омъжила за дядо. Какво се е случило, по дяволите?
Скоро щях да разбера:

„Любима моя Вера,

Нямам думи да изразя мъката си...любимо мое момиче. Никога няма да забравя погледът ти, когато баща ми обяви годежът ни с Екатерина.
Прости ми, любов моя, прости ми и за следващите думи, които ще прочетеш.
Аз направих грешка с нея, една вечер се напих и помислих, че тя си ти...О, скъпа моя, сърцето ме боли, но трябва да ти кажа, че тя е бременна и това налага да се оженя за нея бързо. За да не говорят хората...

Сърцето ми остава при теб!

Вечно твой: А“

Боже! Любовна история и ненавременна раздяла.
Това ли е искала да ми покаже скъпата?
Сега въпросите се зароиха в главата ми като пчели. Но нямах време да се занимавам с тях – трябваше да приготвя стаята за пристигането на Рони.

***

- Здравей, сладкиииш! Колко ми липсваше! – Рони се затича към мен, оставяйки вратата на колата си отворена.

Прегърнахме се и заговорихме една през друга, вървейки към къщата. Тя ми разказваше за последното си разочарование:

- И това, копеле, представяш ли си, имало приятелка! В какъв филм ме вкара, не е истина! Щях да го убия!

- А ти как разбра?

- Ами, скъпата му приятелка взела, че разбрала за нашата кратка авантюра и се изсипа в салона. Такъв скандал ми вдигна пред клиентите, че още не мога да се опомня. Затворих за неопределено време и реших да ти дойда на гости.

- Добре дошла си, да останеш колкото пожелаеш.

- Яяя, кажи сега при теб какво ново? Как се забавляваш?

Погледнах я набързо и се усмихнах:

- Не се забавлявам, Рони. Работя много. Знаеш - пекарната ми изпива силиците, но върви добре. Хвърлям всичките си усилия, за да я разработя пак.

- Ах, момиче! Не може да си станала толкова скучна. – засмя се тя – Щом ти е тежко, наеми някого да ти помага. Не може така! Кога ще живееш? Кога ще срещнеш мъжът с главно „М“? А? Кажи де?

- Ех, Рони и ти си права. Ще видя, може да пусна обява, че търся помощница.

- Така те искам! – тупна ме по рамото тя – Мама си е вкъщиии! Готови за забавления!

Закикотихме се и двете като ученички и влязохме в къщата.
Очертаваше се излизане по женски.