Влюбени следи 🔞

Глава 6

На следващата сутрин запретнах ръкави и направих морковена торта, пъхнах я във фризера да стегне по-бързо, защото исках да я занеса в участъка.

Докато чаках започнах да умувам как ще се казва пекарната. Започнах да драскам по един лист, нахвърляйки различни имена, но никое не ми се струваше достатъчно открояващо се.

Плъзнах поглед по книгите на баба. Я, колко интересно! Имаше много книжки с приказки...я, чакай....може би...

„Приказната пекарна“

Написах го несъзнателно на листа. Да! Това беше! Ето го името, което щеше да се кипри във весели цветове над вратата.

В това време телефонът ми звънна и видях непознат номер. Вдигнах и чух същия плътен и секси глас в ухото си:

- Добър ден! Обажда се полицай Георгиев. Разговарям с Калея...Александрова, нали?

- Добър ден! Да, полицай Георгиев, същата на телефона. Мислех днес да дойда в участъка...

- Всъщност, да, затова се и обаждам. Необходим ми е подписа Ви, за да освободим тялото. Още веднъж поднасям съболезнованията си, госпожице!

- Благодаря, полицай! Скоро ще съм при вас.

Пожелах му „Приятен ден!“ и затворих. Имах смътното усещане, че бях чувала и другаде този глас, но може и да се бърках.

От мислите ми ме разсея ново обаждане – този път беше чичо Стоян.

- Здравей, дете. В железарията съм. Какви цветове искаше, че забравих да запиша.

- Здравей, чичо Стояне. Тюркоазено, лилаво и жълто...а също и четки и валяци...

- Да, даа, пиленце. Ще купя и след малко ще ти ги донеса. Вкъщи си, нали?

- Да, вкъщи съм. Чакам една торта да стегне и после ще ходя до участъка, за да я занеса.

- Чак им завиждам на момчетата! Ще си хапнат вкусно.

- Ааа, за теб ще има също. Аз ще я нарежа и ще ти оставя парче.

- Златна си ти, дете! Златна!

След половин час бях снабдена с всичко необходимо за ремонта и след погребението можех да започна работата по пекарната.
Мисля, че скъпата щеше да одобри всичко това. Тя толкова я обичаше и щеше да се радва, че продължавам делото й.

Поставих останалите парчета от тортата в картонена кутия и се запътих към колата си. След по-малко от десет минути паркирах пред участъка, грабнах кутията и смело закрачих към входа.

Влязох вътре и веднага усетих, че се намирам в полицейско управление. Обви ме аромат на кафе, загрял ксерокс и хлад от климатика.
На бюро в предната част на помещението се кипреше възрастна дама, която ме наблюдаваше над очилата си. Приближих се към нея и поздравих:

- Добър ден, госпожо! Дошла съм при полицай Георгиев. Казвам се Калея Александрова.

- Добър ден! Сега ще се обадя, госпожице. Изчакайте ето там.- и посочи две кресла, които се мъдреха зад малка масичка.

- Благодаря Ви!- отвърнах и отидох да седна. Поставих кутията с торта на масичката и зачаках.

Минаваше повече от половин час, а от полицай Георгиев нямаше и помен. Колко невъзпитано! Той ме извика, а сега ме караше да чакам.
Възрастната дама отново набра някакъв номер и заговори тихо и бързо в слушалката. Не можех да я чуя какво казва. След малко се изправи и дойде до мен:

- Полицай Георгиев е бил малко възпрепятстван, моли за извинение. Сега ще Ви приеме! Последвайте ме, моля!

- Няма проблем!- измънках, въпреки че вътрешно бях бясна.