Влюбени следи 🔞

Глава 23 🔞

Отворих бавно очи, главата ми пулсираше от болката…сякаш хиляди малки снаряди се взривиха под клепачите ми.

Огледах се – бях в задната стая на пекарната, но не можех да мърдам, въжета стягаха китките и глезените ми.
Намирах се на масата, а крайниците ми бяха завързани за четирите й края.

Размърдах се в опит да се освободя, но…
Колкото и да се опитвах да разхлабя някое въже, толкова по – силно ги затягах. Реших да не мърдам повече.

“Как ме удари по главата, мамицата му и копеле! Как успя да ме заблуди и да го направи само!” – мислех си аз.

Надявах се, когато Тони стигне до училището и види, че още ме няма, да дойде до тук, иначе…
Иначе щях да свърша като Мартина, дори може би още по – зле.
Бях обездвижена на масата, което ме подтикваше да мисля, че с мен ще се случи нещо потресаващо…

Вратата се отвори и нападателят ми влезе в стаята. Ехидна усмивка разцепваше лицето му:

- Я виж тиии, - кой се е събудил? Много дълго спа, никаквице! Почина ли си хубаво, а? Защото смятам да се позабавлявам с теб!

Ножът проблясваше в ръката му, прехвърляйки го от ръка в ръка. Приближаваше се към мен бавно, но сигурно.
Кръвта ми се смрази, – не исках да умирам сега, когато с Тони се открихме – исках да пищя от ужас, но нямаше да му доставя това удоволствие.

- Нищо ли няма да кажеш? – ухили се злобно той.

Това и смятах да направя – да го разприказвам, поне устата ми не беше вързана.

- Не знам какво става и защо го правиш, но те моля да ме освободиш…Траяне. Ще ти дам всичко, което пожелаеш…

- Имаше предостатъчно време да го свършиш, кучко! А какво направи ти? Забавляваше се на воля с онзи тъпак – скапаното ченге! Отвори пекарната отново и започна да се радваш на живота, нали?

- Аз… - думите ми бяха секнати от шамар, после последва и втори.

Главата ми се отметна встрани, а болката изгаряше бузата ми и усетих вкусът на кръв в устата си.
- Траяне, моля те…

Следващ шамар ожули бузата ми…

- Мръснице, казах ти да ми преведеш половината от сумата в края на онзи месец! Знаеш ли какво ми прични? Знаеш ли? – крещеше неистово той – Остави ме на милостта на онези изроди, които ме преследваха! Пребиха ме! Заради онази курва, с която си поиграх малко! Крещеше така, както ще крещиш след малко и ти! Е, малко се увлякох и тя взе, че умря, а те искаха да им платя за стоката! Лежах седмици наред в болница!

Слюнки хвърчаха по лицето ми, бесът му беше неизмерим – продължи да крещи:

- Ако не беше умряла преждевременно онази дъртачка, щях да я накарам да промени завещанието си! – погледнах го с ужас в очите – Да! Знаех, че има завещание, защото аз я свързах с онзи глупак, който не ме предупреди навреме за безумното й желание да направи теб основната наследница! Да, Калея, знаех! И бях подготвен, но тя взе, че умря сама! Трябваше да се досетя предварително, че ще стане така – как само се наричахте една друга! "Скъпа" това, "скъпа" онова! Повръщаше ми се от вас, гниди мръсни!

- Траяне, не знаех…трябваше да ми кажеш за онази жена…щях да ти дам парите…

- Млъкни, курво! Вече е късно! Казах ти, че ще си платиш! Но ти не ме възприе на сериозно! Колко нощи обикалях тук, с цел да поговорим, но не – нашата малка мръсница беше заета да се чука и крещи под онзи глупак! Как да ти кажа за онази, когато щеше да му изпееш всичко?! Сега купонът свърши! Щом приключа с теб, ще запаля това място и ще го продам на страхотна цена! А с твоите пари, които ще получа като единствен останал наследник, ще си живея царски! Някъде, където няма да ме намерят!

- Знаеш, че ще те открият рано или късно, нали? Пусни ме и ще ти дам всичко, което поискаш. Все още не е късно…Моля те!

- Ти и сега ще ми го дадеш! Смятам да се позабавлявам първо с теб! – приближи ножът към блузата ми и я разряза наведнъж – Знаех си, че имаш хубави цици! Сега ще ги опитам!

Сведе глава към мен, очите му горяха с луд блясък и ме захапа силно по гърдата.
Изкрещях от болка, надявах се някой да чуе, за да ми се притече на помощ.
Ръката му политна към устата ми и я удари още веднъж – този път по – силно.
Загубих съзнание…

***

Вода обля лицето ми и отворих очите си. Траян се беше надвесил над мен, стискайки една празна чаша.
Не знаех колко време бях прекарала абсолютно беззащитна с него, но не ме болеше нищо друго, освен бузата и устата.
Това ме навеждаше на мисълта, че нищо не ми е направил все още.
Погледът му святкаше диво:

- Стига си губила съзнание, мамка му! Все още не съм се позабавлявал с теб!

- Траяне…моля те…недей…

Ножът проблесна в ръката му и се промуши, одрасквайки ме, под сутиена ми. Разряза и него с едно движение.
Сълзи се стичаха от очите ми – щеше да ме изнасили и убие…

“Тони, къде си? Побързай!”

Траян продължи да разрязва останалите ми дрехи, докато не останах по бикини пред него.

- Оооо, ти си била много хубава, Калея! – примлясна с устата си той.

Разкопча ципът на дънките си и извади полуеректиралият си пенис. Започна да мастурбира пред мен.
Стиснах очи – гледката ми беше изключително неприятна. Усетих нов плесник.

- Отвори очите си и ме гледай! Защото след малко ще потъвам в това котенце! Наслаждавай се, защото това ще е последния път, в който правиш секс!

- Моля те, не ми причинявай това…

Бавно потърка твърдият си пенис и пристъпи между краката ми, задвижи ръката си около ствола му още по-бързо. Чувах стенанията му и след миг свърши на корема ми.
Потръпнах от погнуса и се извих.

- Не мърдай! Гледката е прекрасна! А сега… - облиза бавно ножът отстрани, а аз изкрещях неистово – Млъкни, курво! По – тихо! Не искаме някой да прекъсне забавлението ни, нали? Едва започвам. Тихо!

Ножът в ръката му се плъзна от ребрата ми към корема, което ме застави да не мърдам.
Щях да умра, но нямаше да пищя!

Усетих как вкара  пръст в мен и стиснах зъби, ножът продължаваше да се движи по кожата ми.

- Точно така! Харесва ти, нали? Чакай да го усетиш вътре в себе си, в сладкия ти задник и в тази проклета уста….Дааа, хуубавичко ще те обработя преди да те накълцам с този нож!

Чух спирачките на кола, бързите стъпки на някого и в следващия миг вратата на стаичката излетя от пантите си.

Траян се стресна, обърна се към вратата и извади пистолет, който не бях видяла.

След това чух изстрелът…

Един единствен, но такъв, който щях да помня докато съм жива…
Из стаята се разнесоха писъците ми...