Влюбени следи 🔞

Глава 1

1961 г.

Той стоя дълго на брега и гледаше разпенените води на морето.

„Да, - мислеше си – днес е прилива. Сега е момента, любов моя!“

Луната надничаше от облаците и сякаш му се усмихваше.
Стискаше в ръцете си кутия, която пазеше неговата тайна, мислейки как ще стигне до мястото, на което да я скрие. За по-светли дни.

Когато най-сетне щеше да бъде свободен, за да обича жената на мечтите си.
Пристъпи към водата и тя тихо и мамещо обгърна глезените му.

Още няколко крачки и се гмурна...

***

Сутринта млада жена разхождаше кучето си на плажа, подхвърляйки му весело пръчка.
Когато кучето се върна за пореден път при нея, стискаше в устата си обувка...

Жената се учуди, а кучето я водеше към нещо скрито зад близките скали. Когато тя стигна до конкретното място от гърлото й излязоха несекващи писъци на ужас.
Хора от близките къщи наизскачаха и хукнаха към нея. Когато първият човек достигна до мястото и видя разкрилата се гледка, се свлече на колене и повърна.

Там лежеше млад мъж, посинял и студен като лед.
Отворените му очи гледаха към слънцето....

***

В наши дни

- Калея, ела отзад за малко. – шефът ми не търпеше неподчинение.

- Да, идвам господине! – отвърнах.

Представях си какво щеше да ми каже, след поредната ми изцепка в кухнята.
Работех от три месеца в тази пекарна, а за съжаление тук не толерираха въображението на работниците си.
А аз бях такава – креативна и се опитвах да вкарвам нови продукти, които да задоволят търсенето на клиентите.

Влязох в задната стаичка и стиснах кърпата, която държах. Зачаках.

Шефът ми беше застаряващ мъж, с оредяваща коса, голямо шкембе и мазен мустак – като на Филип Тотю.
Поглади устата си за миг:

- Калея, - започна той – исках да предложа нещо, което да тласне нашите....работни отношения в правилна посока.

- Какво искате да предложите? – вдигнах поглед към него.

- Аааамиии, да кажем, че имам предложение, на което не можеш да откажеш. Тии...си толкова креативна и...хубава.

В един момент изтръпнах от следващите му думи.

- Аз, както знаеш, обичам напредничавите хора. А ти си именно такава. Бих искал да ти предложа съдружие в пекарната, срещу малък стимул от твоя страна.

- Какво говорите Вие? За какъв стимул става дума?

- Е, знаеш...Умна си...Такова красиво момиче би могло и само да се досети за какво говоря.

Примлясна веднъж с мазните си устни и тръгна към мен.
Аз хванах дръжката на вратата и я отворих, като му извиках:

- Само през трупа ми! Никога! За каква ме вземате?

Той почервеня от гняв и изкрещя в отговор:

- Уволнена си! Махай се! Никаквица!

- С най-голямо удоволствие!

Бързо съблякох куртката си, грабнах чантата си и излетях през входната врата.