Влюбени следи 🔞

Глава 20 🔞🔞🔞

Когато се прибрахме от панаира, заситени откъм положителни емоции, се отправих към спалнята на баба, за да заредя банята с нови кърпи.

Отворих старият гардероб и започнах да ги вадя една по една, за да преценя големината им.
Когато дръпнах поредната, изпадна още един стар плик на земята, наведох се и го вдигнах. Този път пликът беше изписан с красив женски почерк, който предполагах, че е на баба ми. Скъсах го и зачетох:

„Скъпи мой Антон,

Пиша ти това последно писмо, за да ти кажа, че ти прощавам! Прощавам ти, за да се освободя от товара, който нося! Не толкова заради теб, колкото заради себе си! Зная какво ти причини баща ти, за да сключиш брак с Екатерина, но това, което ти направи разби сърцето ми...
Любов моя...
Пожелавам ти дълъг и щастлив семеен живот и се надявам да отгледате рожбата си с много обич! Видях те за последно пред църквата – толкова беше красив, че дъха ми спря!
Съпругата ти е късметлийка!
Бъдете щастливи!
Винаги ще те обичам!

Вечно твоя:

Вера“

Боже! Горката ми баба какво е изживяла...
Обичала го е толкова много, а той се е оженил за друга! По дяволите!

Трябваше да покажа писмото на Тони, може би беше поразпитал вече на някои места. Грабнах кърпата, писмото и се отправих към всекидневната, където ме чакаше Тони.

Само, че него го нямаше там.

" Хммм, къде ли беше отишъл?"
Надникнах в кухнята, после в банята – оставих кърпата там, погледнах и на верандата и накрая влязох в спалнята си...

Каква изненада ме чакаше там... Господин полицаят стоеше прав в средата й, гол до кръста, беше запалил свещи и цялата стая сияше в мека светлина. Свих устни напред и направих една крачка към него.

- Там ли ще стоиш? – изрече тихо той.

- Не знам...Тук ли искаш да остана?

- Не...предпочитам да легнеш на леглото и...да ми се довериш...

- Ммм, какво си замислил?

- Бях ти обещал нещо, а аз спазвам обещанията си.

- Това е...чудесно. - пристъпих още една крачка напред

- Хайде, - протегна ръка към мен – ела! Толкова си прекрасна!

Приближих се към него и плъзнах длани по голите му татуирани гърди, но той ги хвана и ме насочи към леглото.

- Не искам пак да използвам белезниците...Но ти ще бъдеш добро момиче, нали?

- Какво смяташ да правиш?

- Тази нощ, сладка моя, ще се отдадеш на възприятията си...

Положи ме нежно на леглото и продължи:

- Ще ми позволиш ли? – извади парче плат от задния си джоб.

- Какво е това? – попитах.

- Само един шал – за очите ти е.

- Хммм...добре, завържи го.

Той плъзна внимателно меката материя около слепоочията ми и я завърза нежно. Изпаднах в мрак, но го чувах как се движеше из стаята, излезе за малко и пак се върна, чувах потракване на нещо...

Свали панталонките ми, след което разкопча копчетата на ризката ми и отметна краищата й в страни.
Усещанията ми се бяха увеличили многократно – усещах прохладен въздух върху кожата си и това ме караше да настръхвам.