Влюбени следи 🔞

Глава 3

Къщичката беше малка, но поддържана.
Бабчето не пестеше сили и знаех, че веднага мога да се нанеса в старата си стая.

Влязох и стоварих куфарите си на дървения под, беше лакиран скоро и блестеше на слънчевата светлина. Малкото коридорче водеше към кокетна всекидневна с предишните ми мебели, които бяха сравнително нови, така че, нямаше да се притеснявам за обзавеждането.
В ляво от нея се намираше кухнята – сърцето на къщата – голяма и светла, с нови уреди и сандъчета с подправки по широките прозорци. Вдясно се намираха спалнята на баба, моята стара стая и банята.

Бутнах вратата на спалнята си -  леглото беше застлано с чисти чаршафи, сякаш баба е знаела, че ще дойда скоро.
Оставих куфарите до гардероба, после щях да разопаковам, а сега имах нужда от душ и да сменя мръсните си дрехи.
Извадих бельо и каквото ми попадна пред погледа от първия куфар, грабнах една огромна пухкава хавлия и изчезнах в просторната баня.

И тук се усещаше, че бях пипнала, макар и дистанционно, тъй като душа беше преграден от останалата част с огромна стена от цветно стъкло. Затворих вратата и горещите струи обляха лицето и тялото ми.

Обвита с огромната хавлия, се запътих към кухнята, решена да си направя чай и да се обадя на чичо Стоян.
Набрах го, а той вдигна почти веднага:

- Здравей, дете. Пристигна ли?

- Здраввй, чичо Стояне. Да, пристигнах днес по - рано. Искаш ли да дойдеш на вечеря? Да се видим, да поговорим...за баба...

- Разбира се, дете. По – късно ще намина.

Разбрахме се, затворих телефона и се заех да инспектирам хладилника, за да проверя с какви продукти разполагам. Намерих всичко необходимо, за да приготвя сносна вечеря, но утре трябваше да напазарувам.
Подсуших се, изпих чая и се заех с вечерята.

**

Чичо Стоян беше изключително точен човек и звънна на вратата ми точно в седем. Отворих и почти веднага се озовах в прегръдките му:

- Толкова съжалявам, дете! Толкова съжалявам за Вера...тя...ние се чухме същия ден, когато се случи този ужасяващ инцидент. Каза ми, че те очаква скоро и как трябвало да провери всичко из къщата...дали е наред, за твоето пристигане. Знаеш, тя беше изключителна домакиня. Сподели ми за крушката, че е изгоряла и аз й обещах да дойда, но...

- Чичо Стояне, нека влезем. Да не стоим така на прага, а вътре ще си поговорим.

- Разбира се, разбира се. Ето, - протегна ръката си напред, подавайки ми букетче от диви цветя. – това е за теб.

- Благодаря ти, но моля те, заповядай и се настанявай. Вечерята е готова и ще я сервирам докато е топла.

Влязохме в кухнята и той седна на единия от столовете около малката маса.
Потопих цветята във вода и ги поставих в средата, за да красят обстановката. Заех се да сервирам, докато чичо Стоян наливаше по чаша вино.

- Извинявай, че те питам, - започнах аз – но баба ми каза, че иска...искаше да ми покаже нещо...Знаеш ли какво?

- Странно, нищо не ми е споменавала. Но, познавайки Вера, със сигурност е било нещо важно.

- Дааа, а сега...сега никога няма да разбера...

- Не, не говори така, дете. Ще стане ясно какво е искала да ти покаже. Просто, може би, е необходимо да прекараш известно време тук...

- Да, това са и моите планове. Нямам работа и си мислех...да се опитам да отворя отново пекарната...

- Оооо, това е чудесно! Браво за куража! С каквото мога ще ти помогна, само кажи.

- Не зная, все още, в какво положение е тя, но утре това ще е първата ми работа.

- Добре, утре щом провериш, ми звънни за необходимите ти материали. Аз ще ти помогна. Тъй като Вера беше запуснала помещението преди доста време и не знам какво ще завариш. Просто не й беше до пекарната...

- Обещавам, че ще звънна утре по някое време.

- Наздраве, дете! – вдигна чашата си той – Наздраве за новото начало!

- Наздраве! Дано всичко тръгне в добра насока.

- Не се и съмнявам! Учила си се от най-добрата! Успех!

- Благодаря ти! – отпих бавно от чашата и му се усмихнах.

Прекарахме вечер, изпълнена със спомени за баба, поговорихме и за погребението й.
Полицаят, който съдействал на чичо Стоян с влизането в имота й, му съобщил, че тялото ще бъде освободено съвсем скоро. Разследването им изяснило, че се касае за битов инцидент.

Взехме си довиждане, с обещанието, че утре отново ще се видим и с морна крачка се запътих към стаята си.
Луната блещукаше през веселите пердета и сякаш ми намигаше през облаците. Чувах как вълните безмилостно се разбиват в скалите и се унасях, мислейки за последните думи на баба:

„Кога ще дойдеш да ме посетиш?...Трябва да ти кажа нещо...важно...по-скоро да ти покажа...“

Сякаш чувах гласът й в далечината.

„О, скъпа...тук съм, но теб те няма...- мислех си – Какво искаше да ми кажеш?“

Усещах, че умората ме надвива и си мислех какво ще ми донесе следващият ден.