Влюбени следи 🔞

Глава 7

За жалост следващият ден мина в тъга.
Погребахме скъпата...

Милата ми баба!
Копнеех да я прегърна, но вече не можех. Имаше страшно много хора на погребението й и след заупокойната молитва, всички те се стекоха да ми изказват съболезнования.

Братовчед ми така и не намери за необходимо да присъства и докато спускаха ковчега в черната земя, тихо го проклинах.
Върволицата от хора сякаш беше безкрайна, имах чувството, че ако чуех още веднъж „Много съжалявам!“ или „Съболезнования!“, щях да избягам с писъци.
Дори ми се стори, че видях Антон и годеницата му, но не им обърнах специално внимание.

Към мен се приближи възпълен мъж, който ми заговори бързо:

- Здравейте, госпожице Александрова! Аз съм адвокат Йорданов, всъщност бях адвокат на баба Ви. Тя беше написала завещание и има указание да се отвори седмица след смъртта й. Опитах да се свържа с братовчед Ви, който също е наследник, но не успях. Ще Ви помоля да му се обадите, за да присъства на четенето вдругиден. Моля Ви! Важно е! Съболезнования!

- Благодаря Ви! Да, ще се свържа възможно най-скоро с него, още днес дори!

- Ето, заповядайте.- пъхна визитна картичка в ръката ми – Дръжте ме в течение! До скоро!

- До скоро, господине.

Какво пък беше това? Кога баба е писала завещание? Нима е усещала краят си? Все въпроси, които щяха да останат без отговор.

Чичо Стоян се приближи и ме прегърна:

- Хайде, дете...да вървим.

- Още малко...моля те, искам да остана още малко.

- Но почти всички си тръгнаха...

- Искам да остана още малко с нея...

- Добре, дете. Аз се прибирам, ако имаш нужда от нещо, каквото и да е, звънни ми.

- Обещавам!- стиснах ръката му и кимнах в съгласие.

Той тръгна бързо към изхода на гробището, а аз останах загледана в черната пръст, която посипваше ковчегът.
Стисках единствената си бяла роза в ръка – исках лично да я положа върху гробът й.

Изпитах моментно безпокойство и вдигнах очи, за да се огледам. На едно от дърветата се беше облегнал Антон и ме наблюдаваше - беше сам, когато забеляза, че го видях се обърна и си тръгна.

Останах сама...

***

На следващия ден се бях зарекла да боядисвам пекарната.
Имах и столове за шкурене и лакиране. Смятах да започна първо с тях, за да ги извадя на слънцето да съхнат.

Опитах да се свържа с Траян за кой ли път, изгубих бройката на позвъняванията ми, но беше неоткриваем.
Реших да опитам още веднъж преди да се захвана със столовете. След третото ми позвъняване, сънен женски глас ми отговори:

- К‘во искаш?

- Ъъъ, Траян там ли е, извинете? – погледнах часовникът си, беше 10 часа, би трябвало днес да е на работа. Не да се въргаля в леглото с някаква жена, която му вдигаше и телефона на всичко отгоре.

- Мммм, чакай малкоо... - тая друсана ли беше? Чух шепот и почти веднага братовчед ми излая в слушалката – Ало! Коя си ти и защо ме търсиш?

- Траяне, внимавай как ми говориш!

- Ооо, Калея...ти ли си? Извинявай!

- Тъй като не си вдигаш телефонът сам, нормално е да не разбереш кой ти се обажда! Както и да е! Трябва да дойдеш днес, баба е оставила завещание. Адвокатът й се е опитвал да се свърже с теб, но незнайно защо, не си му отговорил.

- Знаеш, че не вдигам на непознати...

- Защо? Пак ли са те погнали лихвари? Или този път, за разнообразие, са сутеньори? Всъщност, помоли приятелката си да не вдига вместо теб! Така биха били избегнати конфузни ситуации.

- Добре, дообрее...стига мрънка. Днес ще дойда, щом трябва...

- Да, трябва, Траяне. Налага се! Чао!

Не го изчаках да отговори, защото не ми се слушаха глупости. Имах столове за шкурене.

***

След няколко часа, прекарани в полиране и лакиране, видях колата на Траян да спира до бордюра.
Той слезе с нахакана походка и влезе с усмивка през портата. Аз, обаче, не го изчаках да започне с лиготиите, а го попитах директно:

- Защо вчера не дойде на погребението на баба?

- Ееее, хайде сега...Знаеш, че не обичам погребения, а и бях зает...

- Траяне, никой не обича погребенията, но вчера беше заровена баба! Баба, която всяко лято те гледаше! А ти? Как й се отблагодари? М? С лъжи? С подмолно държание? Не я изпрати в последния й път, по дяволите! Целият град беше дошъл, а теб те нямаше никакъв! С какво беше зает?

- С инвестиции бях зает, а и мисля, че това не те засяга, Калея!

- Нагъл до безобразие, както винаги! За съжаление друго не съм и очаквала! Ще звънна на адвоката, за да попитам кога да отидем.

Бързо набрах номерът на адвокат Йорданов и след като вдигна, се уговорихме до час да сме при него.