Влюбени следи 🔞

Глава 24

Писъкът, който излезе от устата ми, беше смразяващ.

Траян падна върху мен, а кръвта му се стичаше по голата ми кожа. Почти веднага тялото му беше издърпано от мен и чух как пада с тежко тупване на земята.
Треперех от шока и зъбите ми тракаха...

Тони ми зашепна, докато разрязваше въжетата, с които бях вързана.

- Всичко свърши, миличка! Всичко свърши, не плачи! Тук съм!

- О, Тони... – изплаках по – силно, когато почувствах ръцете си освободени и го прегърнах силно с тях. – Мислех, че ще умра...

- Веднага щом разбрах, че не си се върнала в училището побързах да дойда тук. Господи! Ако се бях забавил още малко...

Галеше косата ми и ме целуваше, успокоявайки ме. Свали ризата си и ме облече в нея, извади телефонът си и набра няколко цифри:

- Хари, елате в пекарната! Стана инцидент! Да, с Калея...Не, жива и здрава е...Може и да има нужда от лекар, кърви на няколко места....Да, чакаме ви.

Затвори телефонът и ме прегърна, а аз се разпаднах...

***

След като лекарят обработи раните ми и снеха показанията ми, се оттеглих вкъщи.
Ужасът, който бях преживяла беше смразяващ. Никога не съм предполагала, че Траян таи толкова лудост в себе си. И всичко, заради парите...

Направих си чай, а Тони влезе малко по – късно в стаята.

- Миличка, добре ли си? – приближи се и ме погали по бузата.

- Добре съм...

- Колегите го прибраха току – що. – кимнах рязко – Виж, пекарната ще трябва да остане затворена за няколко дни.

- Зная...Тони, това не го бях очаквала от Траян. Такива неща ми наговори, че...Всичко е било заради парите. Заради скапаните пари! Убил е някаква жена! Не знам кога и къде, но сводникът й е настоявал да му се плати известна сума...

- Разбрах това още преди няколко седмици, но не исках да те притеснявам.

- Бил е пребит и затова не се е появил по – рано...Господи! Забравих нещо важно! Получих писмо от баба...

- Как? Какво си получила?

- Писмо от баба! Изпратила го е в деня, в който е починала, но не са ме намерили на стария адрес и са го върнали на получателя. Така попадна в мен. Тъкмо щях да го чета, когато Оцетарова ме прекъсна. Оставих го в чантата си. В колата е.

- Ще я донеса, изчакай. – каза той и излезе с бързи крачки.

След малко се върна, стискайки я в ръка.

- Ето, - подаде ми я – нека видим какво е писала.

- Писала е, че нещото си стои там до ден – днешен. Не зная за какво говори, но... – извадих пликът и го отворих – сега ще разберем.

„ Скъпа моя Вера,

Откраднах нещо ценно от бижутата на Екатерина. Ще ни е необходимо, за да преживеем спокойно първите няколко месеца, докато се установим някъде. Любов моя, аз не мога да живея с нея и реших да избягаме. И как да живея без теб, след като сърцето ми копнее за любовта ти.
Ще заминем след два дни, трябва да уредя нещо, да осигуря детето. То няма вина! Но след това заминаваме! Ще скрия бижуто в кутия, за която имаш ключ единствено ти и ще я оставя в подводната пещера. Има малка ниша, която е малко по – встрани от входа. Точно под големия издаден камък.
Скъпа моя, ако нещо се случи с мен, искам да го вземеш. Но се надявам да успея и да осъществя планът си.

Обичам те!

Антон“

И двамата гледахме ококорено, след като прочетохме писмото – тук ставаше дума за изчезналото бижу, а и за планирано бягство.

- Ти да видиш... – каза Тони – Опасен е бил дядо ми!

- Искал е да избягат, а се е удавил...

- Стана ясно защо, обаче – никога не е бил добър плувец. Баба ми каза. Но сега знаем къде да намерим бижуто.

- Да, в подводната пещера. Гмуркал ли си се досега?

- Няколко пъти. Виж, да слезем на плажа и да преценим ситуацията. Мисля, че прилива започва днес и няма да имаме много време. Ако е там все още, искам да го вземем.

- Да вървим.

***

Стигнахме до плажната ивица сравнително бързо – използвахме прекият път.
Виждах пещерата малко по – навътре, но си беше нужно доста плуване.

Тони започна да се съблича и остана само по боксерки. Приближи се до мен:

- Каквото и да става не мърдай от тук. Може да се забавя малко, но ще се върна.

- Добре, ще те чакам.

Устните му се впиха в мен и ме целуваха дълго, сякаш искаше да отнесе вкусът ми със себе си.
Отдръпна се от мен и закрачи към водата.
След минути вече го изгубих от поглед...

***

Не знаех колко време беше минало, но вече започвах да се тревожа за него.
Тъй като беше оставил всичко на плажа, не можех и да се свържа с него.

Закрачих нервно и броях минутите, взирах се напрегнато във водата, но от него нямаше и помен. Трябваше да правя нещо, затова започнах да чертая с една пръчка по влажния пясък.

О – Б – И – Ч...

И без това нямаше да го види, приливът настъпваше след по – малко от два часа.

„Ако не се върне след малко, ще се гмурна и аз! Може нещо да е станало и да има нужда от помощ.“

Докато тези мисли препускаха през главата ми чух някой да идва към мен. Обърнах се и се усмихнах:

- Здравей, какво правиш тук?

- Здравей, Калея...Имаме малко сметки за уреждане с теб!

- Какво? Какви ги говориш, по дяволите?

В следващия миг бях сграбчена и повлечена към водата...
Колкото и да се съпротивлявах, ритах и извивах, не можех да се измъкна – хватката беше много силна.
Изпищях, но ръка затисна устата ми...

- Трябваше да умреш в онзи ден, кучко! Омръзна ми да се преструвам! Убихте и Траян, сега няма да си получа парите, но аз не оставям задача недовършена! Твоето време изтече!

Вече бяхме във водата...
Вълните се надигаха около нас и ни заливаха, започнах да се боря по – усилено, но без резултат.

- Мръсница! Трябваше да те довърша още първия ден!

- Недей...

Главата ми беше натисната под водата...
Последната ми мисъл беше, че точно този човек не очаквах да ме нападне...

Водата навлизаше в ноздрите ми...