Влюбени следи 🔞

Глава 26 🔞🔞🔞

Дните се точеха бавно – дори работата в пекарната не ме вълнуваше чак толкова, колкото преди.
Започвах да разбирам защо баба я е зарязала след смъртта на дядо.
Носела й е толкова много спомени, че просто не е можела да продължи.

Вероника беше до мен през цялото това време, но не ми даваше сърце да я спирам да се вижда с Крис. Между тях двамата се зараждаше нещо красиво, а аз бях като прът в колелата.

Един ден просто не издържах и я дръпнах:

- Вероника, какви ги вършиш, по дяволите? Не е нужно да прекарваш цялото си време с мен! Или Крис не е достоен за компанията ти вече?

- Неее, не е това, просто... – сведе глава.

Нещо се случваше с нея, а не искаше да ми каже.

- Не е кое? Изплюй камъчето, за Бога!

- Бременна съм!

- Какво? – ококорих очите си – Момиче, как стана тази работа? Не, в смисъл процесът по зачеването ти, а как го допусна? Има толкова средства...

- Калея, стига! Стана през една нощ, когато и двамата бяхме извън контрол. Забравихме за предпазни средства и за света – като цяло.

- Крис знае ли?

- Не! И те заклевам да мълчиш! Отношенията ни не са толкова сериозни.

- Колко сериозни трябва да станат? Едно бебе не е ли достатъчно основание да ги задълбочите?

- Не съм сигурна за бебето, Калея. Не съм мислила за деца толкова рано, а и Крис... Да кажем, че не е от родителския тип.

- И какво мислиш да правиш?

- След няколко дни заминавам, не съм решила още къде, но ще ти кажа щом се установя.

- Рони... – прегърнах я и очите ми се насълзиха – Ще ми липсваш!

- И ти на мен! Просто трябва да се махна скоро...Не искам да обременявам Крис с деца. А ти – гледай да оправиш нещата с Тони.

- Тони реши да се отдръпне и мисля, че е прав! Той е толкова добър мъж, но не е изстрадал болката си по Мартина. Тя беше много мила жена – познавах я от кратко време, но я усетих като човек. Ако и когато той реши – ще се върне. Аз няма да го притискам...

- Скъпа, толкова ми се иска да сте заедно. Чудесна двойка сте!

- Да...бяхме...

***

След седмица Вероника замина.
Не беше казала и думица на Крис, че е бременна и човека се поболя от притеснение.
Всеки ден идваше до пекарната, за да ме пита дали съм я чувала.
Аз, разбира се, говорех доста често с нея, но не му споделих. Защото тя искаше така.

Беше се установила в някакво градче на около 200 км от тук и беше намерила работа и квартира. Работеше в цветарски магазин за някаква мила жена, на която разказала, че е бременна и сама в този град.
Засега нещата при нея вървяха добре.

Аз все по – често си мислех за Тони, но не го безпокоях.
Мислех и за Мартина – не минаваше ден без да се обвиня за смъртта й.
Но нищо не можех да направя, още по – малко да върна времето назад.

Чичо Стоян ми беше опора в дългите и тягостни дни. Произлезе и нещо добро от госпожа Оцетарова – беше разтръбила из целия град, че сладкишите ми били страхотни. След това не можех да се оплача от липса на клиенти, затова наех едно мило момиче, което ми помагаше с всичко. Този път не сбърках – беше ми препоръчана от чичо Стоян.

„Ех, - мислех си – защо не мога да върна времето назад? Защо Мартина не е жива? Защо трябва да плащам за нещо, което двама ненормалника са скалъпили като план, който се е провалил?“

След това си обяснявах, че ако Мартина беше останала жива, никога нямаше да се сближим с Тони.

Прекрасен човек, който много ми липсваше, избърсах една сълза...
Трябваше да прочистя съзнанието си, а какво по – добро от една разходка по плажа.

***

Вървях дълго по плажната ивица, събирайки мидички и странни камъчета, с които щях да декорирам в пекарната.
Чух лай в далечината, но не се огледах, а продължих напред.

Беше много късно, когато чух топуркащите по пясъка лапи и вик: „Кокоооо!“...

Вече бях на земята, а кучето облизваше с влажния си език лицето ми, смеех се и се борех с нея.

- Прекрасната ми Коко! Как си момичето ми? – галех главата на кучето, а Тони спря на крачка от мен, дишайки тежко.

- Ох,...животно проклето! До кога ще правиш така?! Долу!

- Тони, не й се карай! Тя просто се е затъжила... – изправих се на лакти, но не можех да стана, защото кучето беше още върху мен.

- Затъжила се тя! – подаде ми ръка – И аз!

- Какво и ти? – вече бях горе и го гледах в очите.

Тези прекрасни очи, които толкова обичах и все още обичам.

- И аз се затъжих! – плъзна дланта си по лицето ми и аз му се усмихнах – Много, Калея...Всъщност толкова много, че не искам да прекарам и един ден повече без теб! Обичам те, мило мое момиче!

- И аз те обичам! – изплаках и се хвърлих в прегръдките му.

Целувката, която последва, беше изгаряща и страстна – като по филмите. Наведе ме назад, подпирайки гърбът ми с широката си длан и впи устни в моите. Езиците ни се преплетоха, а аз го стиснах силно за раменете...

- Искам те... – прошепна той.

- На плажа сме, ако не забелязваш...

- Ето там съм спрял колата, доста е закътано. – хвана ме за ръка и бързо ме поведе на някъде.

- Тони, а кучето?

- Ще я затворя в колата! – вече доста беше ускорил крачка и едва го догонвах.

- Това...означава, че ние...Къде ще бъдем ние?

- Имам брилянтна идея.

- Боже! – виждах вече колата му, паркирана на толкова скрито място, че случйно минаващ човек нямаше да я види.

Той отвори задната врата и махна към седалката:

- Коко, влизай! – и кучето веднага скочи вътре, а той тръшна вратата и ме повлече към предната й част.

Качи ме на предния капак и краката ми се обвиха около бедрата му. Зае се да дърпа блузката ми през главата и след секунди бях по сутиен.
Спусна глава и прокара еика си от корема ми, през ребрата и стигна до гърдата ми, захапвайки я през плата.
Изстенах и го стиснах за косата, отмятайки глава назад. Дръпна чашката надолу и вече нищо не пречеше на гладната му уста.