Глава 19 🔞

892 83 23
                                    

Дните се изнизваха страшно бързо, а аз бях улисана в изпълнението на поръчката на госпожа Оцетарова.
Толкова вихрени бяха дните ми, че съвсем бях забравила за Рони.

На третия ден палавницата реши да ми позвъни:

- Здравей, пиленце! – извика в слушалката тя.

- Ооо, Вероника! На какво дължа честта да ми се обадиш? На това, че господин „Невероятен пенис“ те е пуснал да се извлечеш от леглото?

- Ех, подробности, но – да! Останах за малко самичка и ми е скучно...

- А на мен не ми е – имам нужда от помощ, защото захванах нещо огромно, а съм до никъде. Ела в пекарната да ми помогнеш.

- Ох,...добре! След двайсет минути съм при теб! – и затвори.

Лудетина!
Заряза ме сама след като се запозна с Крис – вълшебната пишка.
Не, че се оплаквах, де – имах повече време за Тони и Коко, която беше ме приела за нейна собственост.
Това куче беше уникална лигла и ме събаряше на земята винаги, щом ме видеше. От радост.

Днес Миша закъсняваше, а аз изоставах с графика, но може би нещо я беше задържало и щеше да ми се обади скоро.

Забърках поредната доза, която трябваше да оформя и изпека, а след това трябваше да се заема с проект „Кичозна торта“.

***

Той стоеше под същия навес, както преди и дъвчеше дъвка. Кучката днес беше сама и момента, в който трябваше да действа, беше настъпил.
Работата се проточваше, а онзи започваше да се изнервя, което пък изнервяше него.
Не би трябвало да има изненади, извади ножът и прокара палец по него, за да провери колко е остър – искаше да приключи бързо.

Извади дъвката от устата си и я хвърли настрани.
С широки крачки се запъти към пекарната...

***

Чух вратата да се отваря, бях сложила камбанка, за да чувам посетителите, които влизаха.
Бях в задната стаичка и побързах да изляза, но бях моментално избутана обратно.

Ръката му притискаше устата ми и не можех да издам и звук. Очите ми станаха огромни и замигах бързо.
Чувах смехът му, а след това изрече:

- Сега, миличка, ще си махна ръката, но ти няма да крещиш. Поне не много...

Ръката му се отдръпна и аз в този момент го ухапах:

- Антоне, ако си мислиш,.че може да се държиш по този неандерталски начин, дълбоко си се объркал.

- Кой? Аз да съм неандерталец? Неее, миличка, не! Просто съм в обедна почивка и реших да те изненадам. – каза и ме целуна страстно.

Отвърнах на целувката му, а дланта му се плъзна по гърдата ми, избутвайки деколтето надолу. Устата му мигновено се зае да смуче връхчето й.

- Какво правиш? – ахнах – Някой може да дойде!

- На какво ти прилича? Гладен съм и дойдох за обяд...

- Тони...

Грабна ме на ръце и седнахме на широкия фотьойл, настани ме върху себе си и извади презерватив от джоба си.

- Винаги ли ходиш подготвен? – попитах.

- Човек никога не знае кога ще му се усмихне късметът... – разкопча ципът на панталона си и аз се настаних отгоре му.

Започнах да се движа най-безсрамно по цялата му дължина, което предизвикваше стонове и у двама ни.
Добре, че бях с пола днес, а това изключително много го улесни. Набра я на кръста ми, скъса бикините ми и прокара пръсти по женствеността ми.
Овлажних се още повече и захапах долната му устна.

- Чакай малко, миличка... - нахлузи презерватива и потърка главичката на пениса си във входа ми.

Изохках:

- По-бързо! Не издържам...

С един тласък беше в мен и започнах лудо да го яздя. Дупето ми подскачаше нагоре и надолу по дължината му, а пръстите ми бяха заровени в косата му.
Чуваха се звуци на срещаща се плът и тихи стонове.

Усещах го толкова дъбоко в мен, но не ми причиняваше болка, а ме носеше с тласъците си директно към ръба.
Той изръмжа, обхвана дупето ми в шепите си и започна да ме движи още по бързо – преследвайки собственият си оргазъм.

- Аххх...Тони...близо съм...

- Знам, мамка му...знам...- ръката му се спусна към клитора ми и го стисна лекичко.

Продължаваше да тласка диво в мен, а пръстите му започнаха да обикалят в кръг пъпката ми...все по-диво и все по-диво...
След няколко тласъка се отдадох на екстаза и изкрещях, а след минута ме последва и той...

Чух камбанката да издрънчава отвън.
Стиснах устни, имах чувството, че тежкото ми дишане се чува чак до касата, а и Антон не беше по-тих.

- Калея! Калея, тук ли си? – прозвуча гласът на Рони.

- Втасахме я! Ставай! – тихо му казах – Ставай и се закопчавай бързо! Всеки момент ще влети тук, ако не й се обадя...

Бързо скочих на крака и дръпнах полата надолу, набутах бързо гърдите в сутиена си, но нещо ми липсваше. Огледах се за бикините си и ги видях как попадат в задния му джоб. Вдигнах вежда:

- За колекцията?

- Нямам колекция, миличка...

- Калеееяяя – вече чувах и приближаващите й стъпки.

- Тук сме, Рони, - погледнах го – идваме!

Дръпнах дръжката на вратата и двамата се озовахме пред слисания поглед на Вероника, която вече се досещаше какво е станало:

- Налудувахте ли се, пиленца?

- Налудувахме се ние! – избутах я бързо и дръпнах Тони за ръката. – Трябва да продължим с работата, Рони, времето ме притиска.

- Добре, - каза тя – да видим какво си замислила.

- Идвам веднага. – съпроводих Тони до вратата – Дай ми ги!

Протегнах ръка към него, но тя остана празна.

- Не ти трябват! И без това са скъсани.

- На теб също! Върни ми ги!

- Не, днес смятам да ми правят компания в работата.

- Перверзник!

- О, не знаеш точно какъв...- гласът му стана дрезгав.

- Мислиш, че можеш да ме изненадаш с нещо?

- О, и още как! Ще ти покажа довечера! Зависи колко си отворена към нови усещания...

- Тръпна в очакване!

Той се засмя, положи една бърза целувка на устните ми и си тръгна с моите бикини в джоба.

Мамка му – отново ме заливаше горещина, а преди малко бях изпитала най-всепоглъщащият оргазъм в живота си...

**

И този път не стана нищо! Проклятие – мислеше си той! Първо ченгето, което я изчука, а след това и някаква руса кучка, която не беше виждал досега се появи.
Мръсница долна! Виковете й се чуваха чак отвън! Но скоро купонът за теб ще приключи, пачавро!
Време беше да позвъни по телефона...

Влюбени следи 🔞Место, где живут истории. Откройте их для себя