Влюбени следи 🔞

Глава 21

На следващия ден бързах да приключа с огромната поръчка на госпожа Оцетарова за училищното тържество, исках по-скоро да се оттърва от тази претенциозна женица.
Звънеше ми през час, за да ме пита до къде съм стигнала и да направи допълнителни поправки за някои детайли по тортата.

Вратата на пекарната се отвори – Миша влезе и започна да се извинява веднага:

- Калея, извинявай за вчера! Имах сериозен личен проблем и ми се наложи спешно да замина за родния си град. На телефонът ми му падна батерията и не можах да ти звънна...

- Хей, Миша, всичко е наред! Не е проблем, просто се притесних за теб, когато не ми се обади.

- Извинявай! Не беше умишлено! Просто съм толкова разсеяна напоследък, майка ми...Както и да е, няма да те натоварвам с проблемите си. Забравих да си взема зарядното...

- Стига си се тормозила, хайде, ела да ми помогнеш. – исках да я успокоя, за да се включи в работата – Моля те опаковай в кутии всички сладки от голямата поръчка, а аз трябва да се заема с огромната торта вече. Имам чувството, че госпожата ще дойде днес, а не съм готова.

- Да, да, веднага се заемам. – грабна няколко кутии и сръчно започна да подрежда продукцията.

Оставих я да се занимава с това, а аз се заех да приготвям сместа за блатовете.

Телефонът ми иззвъня – Тони.

- Здравейте, полицай Георгиев. – усмихнах се широко – Как сте днес?

- Калея, здравей! Научих нещо, което ще ти бъде интересно. Ще дойда на обяд при теб, ще направиш ли пак сандвичи?

- Сандвичи ще има, но да знаеш, че днес съм с Михаела.

- Михаела?

- Новата ми помощница, започна при мен скоро.

- Ахааа, добре. А къде е Рони?

- Рони трябваше да си тръгне спешно, ще се върне скоро обаче.

- Аха! Аз се чудя защо Крис е леко нервен тази сутрин. – изсмя се в слушалката той.

- Не бъди гадина! Отнета му е играчката за малко, но ще се оправи! Ще те чакам за обяд тогава! До скоро.

- Чао,...сладкиш.

- Щеше да кажеш нещо друго, нали?

- Не знам за какво говориш! – разсмя се още по – силно и затвори.

***

Вече вадех и последния блат за огромната торта в различни цветове и се захванах с приготвянето на кремовете.
Трябваше да я сглобя днес, а утре да я украся и транспортирам някакси до училището.

Сутринта беше доста динамична и влизаха много клиенти, които Миша обслужваше с усмивка.
Тази жена беше дар Божи, трябваше да й предложа да остава за цял ден.

Тъкмо си мислех как да й съобщя за намерението си и госпожа Оцетарова пристигна в целия си блясък. Поздрави надменно:

- Добър ден, момичета! Как върви моята поръчка?

- Почти сме готови, госпожо. – спокойно й отговорих аз – Сладкишите са готови, а днес ще сглобя и тортата...

- Но как?! Няма време! Не мога да се занимавам и с това, момиче! Какво мога да отнеса в училището днес? Господи! Имам толкова работа, а ти ми сервираш, че тортата още не е готова!

- Но ще бъде – за утре! Ще Ви я транспортирам лично, не се притеснявайте, моля Ви.

- Калея, - обади се притеснено Миша – аз съм готова с кутиите. Да ги сложа ли в торби?

- Да, Миша. Нека помогнем на госпожа Оцетарова да ги сложи в колата си.

- Веднага се заемам! – отвърна Миша под зоркия поглед на жената.

Аз се засуетих около двата вида крем, които приготвях, а Михаела бързаше да натовари торбите, за да се отървем час по-скоро от старата чанта.

Звънчето иззвъня и Тони влезе с усмивка:

- Добър ден, прекрасни дами! Какъв чудесен ден, нали?

- О, полицай Георгиев! – изкикоти се Оцетарова, а аз само я стрелнах с поглед – Добър ден! Какъв ласкател сте само...

Продължаваше да се кикоти и да кокетничи с него. Мисли, свързани със смърт, чрез отравяне се блъскаха в главата ми една след друга.
Той се приближи до мен и ме целуна по бузата, прошепвайки:

- Какво се върти в коварното ти мозъче пак?

- Идеи за специални сладкиши... – отговорих му тихо аз.

- Я виж ти, я виж ти! – изпляска с ръце госпожата – Какво си имаме тук? Нова двойка? Бързо забравихте за Мартина май?!

Тони я стрелна с поглед и тя се усети, че трябва да замълчи.

- Добре, Калея! Ако това е всичко, аз ще тръгвам! Очаквам тортата утре преди обяд, за да аранжирам всичко, както трябва! Довиждане!

Завъртя се рязко и излезе през вратата без да дочака отговорът ни. Свих рамене и се обърнах към Тони:

- Не съм направила сандвичи, но веднага ще се заема с тази работа. После можем да ги хапнем в стаята за почивка.

- Тук си се изцапала малко с крем... – протегна ръка и избърса нещо от бузата ми – Тук има още малко...
Наведе се и близна ъгълчето на устата ми.