Влюбени следи 🔞

Глава 11

Красива беше...и как само се открояваше на фасадата.
Табелата беше прекрасна!

Отключих гордо и отворих вратата – официално беше отворено за клиенти.
Коляното след вчера още ме болеше и леко накуцвах, но се бях постарала и витрините бяха пълни с вкусотии.
Закуцуках леко към щанда и чух зад гърба си как някой се покашля.

Обърнах се и видях Антон. Като изключим случайната ни среща вчера, не го бях виждала от...онази трагична сутрин.

Струваше ми се доста отслабнал, но още си изглеждаше изключително добре.

- Хей, - тихо каза той – здравей. Дойдох да купя малко сладки за колегите ми и да видя как си. Нали работиш вече от днес?

- Здравей, да. Заповядай, разгледай и си избери или, ако искаш, аз да ти предложа нещо?

- Много е свежо тук, отдавна не съм идвал, но си личи, че си вложила много любов.

- Благодаря ти! – леко се отдръпнах и влязох зад барплота. Не можех да повярвам – той се държеше човешки с мен! За първи път се случваше.

- Ето от тези шоколадовите ми дай, от тези с мармалада също. По двадесет. Ааа,...имаш ли лимонови кексчета?

- Да, - засмях се аз – имам. И от тях ли искаш?

- Да, искам. Нали не са подобрени?

- Не, този път няма подобрения.

- Добре, сложи ми и от тях, моля!

Светлият му поглед следеше всяко мое движение и ме притесняваше. Изтървах в бързината една сладка на пода и веднага грабнах друга от подноса.

"Господи! Защо ме гледаш така?"

- Притеснявам ли те? – попита с дрезгав глас той.

На мен ли ми ставаше горещо или влезе топъл въздух отвън?

- Не, разбира се! – сопнах се аз – Защо да ме притесняваш?

- Защото се държиш всеки път доста...провокативно с мен. Знам ли? Сигурно те притеснявам с нещо.

- Нищо подобно! Бъркаш се!

Пристъпи  към барплота и го заобиколи, приближавайки се към мен. Вече наистина ставаше доста неудобно.

- Хайде да ми обясниш сега, защо се държиш винаги толкова агресивно с мен? Като постоянно клокочещ вулкан си и...имам чувството, че аз те провокирам, а ти си готова да изригнеш на момента.

Представа си нямаше колко е прав, но никога нямаше да му се дам доброволно.

- Ааа,...просто си останал с такова впечатление...грешно! - измънках.

- Ооо, така ли? Не мисля, че е грешно, - каза той и се приближи бавно към мен - нямам търпение да ти разроша перцата, момиченце!

-Тиии, - запелтечих аз - патка ли ме нарече?!

- Не, в никакъв случай! По-скоро канарче! Сладко и малко!

Наввде се към мен и бавно спусна устни към моите.
Звезди избухнаха пред очите ми щом устата му покори моята.