Влюбени следи 🔞

Глава 13

Естествено, за Рони,  излизането по женски трябваше да бъде съпътствано от много алкохол, голи крака и красиви мъже.

Мислите ми се щураха в търсене на място, което да отговаря на високите й изисквания. Нищо не ми хрумваше, обаче, не бях излизала скоро по тези места.
Но ми се струваше, че познавам човек, който да ме насочи правилно. Сега трябваше да измисля и начин да го заблудя, че няма да излизаме сами тази вечер. Набрах номерът му и зачаках да вдигне.

- Полицай Георгиев на телефона. – прозвуча задъхано дрезгавият му глас.

- Ааа, здравей. Да не би да прекъсвам нещо?

- Здравей...не...просто ме хващаш по средата на тренировка. Кажи какво има?

Прочистих гърлото си и продължих, като се надявах да не ме хване в лъжа:

- Ами, моя приятелка пристигна днес и се чудеше къде може човек да разпусне качествено. Имам предвид вкусна храна, след това малко танци, може би билярд или дартс. Знаеш ли такова място?

- Да, знам точното място. Тази вечер ли ще излизате?

- Неее, неее. Не сме предвидили нищо такова, просто за всеки случай е добре да го знам.

- Добре, сега ще ти обясня къде се намира „Инфинити“.

Грабнах химикал и лист, и няколко минути по-късно знаех точно къде ще отидем тази вечер.
Не ме хвана в лъжа, макар да се червях, когато изричах глупост след глупост, а в края на разговора дори се уговорихме да излезем заедно с двама негови колеги някоя друга вечер.
Затворих телефонът и извиках на Рони:

- Маци, обличай се! Излизаме!

Грабнах първата черна рокля, която ми попадна пред погледа в гардероба и я нахлузих бързо. Голям късмет – нацелих най – разголената!

Вече чувах как Рони снове с токчета в кухнята, така че нямах време да я сменям, грабнах чантичката си и излязох от стаята. Огледахме се взаимно, усмихнахме се и се отправихме към забавлението.

***

Заведението, пред което паркирах, имаше огромна неонова табела и множество плакати отпред.
Не изглеждаше като типичното място за купон, но можеше да останем и приятно изненадани.  На входа стоеше здравеняк, който пропускаше гостите и се приближихме с весели усмивки към него.

- Ще участвате ли в програмата? – избоботи той.

- Ъъъ...- изгледах го учудено – каква програма?

- Ето тук! Чети! Иначе има вход! – посочи юнакът.

- Участваме! – включи се Рони без да ме попита.

Очите ми попаднаха на плакат, на който пишеше:
„Караоке вечер – вход за участници свободен!“

Щях да падна! Ударих Рони с чантичката си по рамото и изсъсках:

- Аз не мога да пея! Грача!

- Хайде, хайде! – побутна ме към входа тя – Какво ти пука? След няколко питиета на никой няма да му прави впечатление дали грачиш.

- Но аз вия като чакал на пълнолуние! Не можеш да ми го причиниш! Ще си пееш сама!

Вероника се засмя и влязохме в заведението. Не изглеждаше зле, дори никак. Имаше маси и сепарета, сервитьори сновяха пъргаво, дори имаше билярд и дартс.

Седнахме на една от свободните маси и Рони се зае да огледа мъжете.

- Ето там, отзад на бара, седят двама красавци...Не гледай сега! След малко!

В какви филми ни вкарваше пак, а едва седнахме.
Сервитьор се приближи до нас и взе поръчките ни. След като ги донесе, отпих от уискито си и погледнах небрежно към бара.