Part 5
''Истината"
-Джимин е напуснал къщата. Какво да правим?
-Спокойно, той сам ще дойде при мен. Не се напрягай предварително. Важното е, че се хвана в капана ми.
-Внимавайте да не загубите пак.
-Този път, няма да пропусна шанса си.
Джонг-ин погледна към мъжът седнал срещу него. Замисли се, дали беше редно да нарани Джимин и да го подведе в ръцете на този вманиачен човек. Но нямаше избор, понеже този маняк щеше да нарани семейството му. Погледна го още веднъж и стана ряско.
-Сега е време да пуснеш семейството ми и да ме оставиш на мира. Свърших си работата.
-Хммм...не мисля, че ще ти хареса новината която ще ти съобщя.
Джонг-ин го погледна яростно. Мъжът срещу него стана от стола си и отиде до него. Доближи се до ухото му и прошепна.
-Върши добра работа в леглото.
-Какво?
Джонг-ин хвана за вратът мъжът и започна да стиска силно. Толкова беше ядосан, че не знаеше какво прави.
Някой влезе от врата и започна да го дърпа.
-ЕЙ! ПУСНИ ПРИЯТЕЛЯ МИ!
Този глас. Никой не би го забравил. Джимин.
Джонг-ин се отдръпна и мъжът падна на земята. Джимин се наведе да го види, после погледна към Джонг-ин.
-КАКВО ПРАВИШ, ТУК?
-ХАХАХА, да не мислиш че тук ти е мястото?
-КАКВИ ГИ ПРИКАЗВАШ?
-Сам ще видиш! –след като изрече тези думи, той излезе от стаята и остави двамата приятели на саме.
-Тае!
Той не получи отговор, защото Таехюнг беше в безсъзнание.
'' ;) ''
YOU ARE READING
Незабравима любов
Fanfiction-До кога ще се държиш отвратително с мен? -Докато не се промениш! Всичко започва от една лятна вечер.