24 глава

116 7 7
                                    

От името на неутрален разказвач
Докато Куки се вървеше по тротоара и замислен как иска да направи изненада на Чим... Неусетно беше стигнал в кафенето където Тае го чакаше. Той видя синьокосия си приятел и отиде до него..
Кук-хей...
Тае-Найсетне дойде...чакам те вече от 10 мин. Както и да е...Седни трябва да говорим за важна тема...и тя е за Джимин!!!
Куки-Джимин ли? Какво е станало?
Тае викна сервитьорката и си поръча едно фрапе пита Куки дали иска нещо,но Куки каза само студена вода...
Така Тае го погледна вече видимо ядосан и раздразнен че този пиклю беше откраднал Джимин... С леко надменен тон Тае започна да говори
-Искам да карам на право. Ако сега си тръгнеш и оставиш Джимин на мен ще съм много довол...
Куки-ти си луд!!!! Никога няма да ти го оставя!!!!
Тае-Не ме остави да си довърша... Ако загърбиш миналото и се махнеш от Сеул няма да нахраня твоя любим,но ако продължиш да се противиш тогава ще убия Джимин пред лицето ти!! Ясен ли бях?
Тае не получи отговор и това го ядоса още повече. Изправи се и кресна
-ЯСЕН ЛИ БЯХ!!!
Куки не можеше да направи нищо не искаше да бъде наранен Чим затова само кимна в знак на съгласие.
Тае-Хубаво....
Куки се изправи и му пожела приятно прекарване с Джимин и попарен излезе от заведението....

Гледната точка на Тае
Този ме остави като някъв боклук...АМА ЧЕ ТЪПАНАР @#@
Сега нека да звънна на хората ми дали за взели Джимин от къщата на този ТЪПАНАР
В разговора:
-Ало взехте ли Джимин от къщата на Джънкук?
- Да шефе,момчето много се съпротива затова му дадохме успокоително...
-Добре сте направили! Доведете ми го в мазето ше го накажа задето е бил с този Джънкук
-Добре шефе!
-Чао
~Край на разговора
Нека да му покажа че аз ще бъда единствения за него...

Гледната точка на Джимин
Видях на Куки фигурата как бавно изчезва...скучно ми е без него :(
Стоя на прозореца и си мислех дали Куки в момента е добре?Дали няма да ме зареже и пак да ме остави като боклук?
Видях някакъв джип да спира пред къщата ,малко се стреснах. Излизаше някаква си мутра..беше си голям. Той дойде до врата и въобще не почука,а направо разби врата..стреснах се затова започнах да бягам,но без усилия... Той ме сграбчи и ми изведе на вън. В този момент видях как Куки стои и гледа как ме отвличат,но защо? Започнах да плача,силно и неутешимо. Ритнах мутрата в слабините и се затичах при Куки...
- Какво ти има?
Мутрата се свести и дойде до мен...
-Защо Джънкук?
Той ми отвърна...
-Защото искам да те защитя и запомни винаги съм те обичам!!!
И тогава чух изстрел,видях как Куки се сгромоляса на студения асфалт....още повече започнах да плача....тогава мутрата ме натика в колата и ми даде някакво хапче...
Потеглихме..усетих как бавно започват да ми се затварят очите...
.
.
.
.
.
.
НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ!!!!

Така завърнах се!!!! Искам да кажа че много съм благодарна на всички читатели..обичам ви!!! Така искам да кажа също че това не е края ше стане голяма драма😋🐥❤🐰
Обичам ви!!! И благодаря че бяхте търпеливи и изчакахте да пусна некст.
Чудите се защо не съм писала...Защото не хвана летния мързел😶😂
*без коментар
Е до утре😙😗😘😋

Незабравима любовحيث تعيش القصص. اكتشف الآن