Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
В Япония имат много страни къщи.... Слязох от колата и след мен Чен,който ме гледаше плахо. Не харесвам такива момчета! Влязохме вътре и беше доста огромно пространството все едно ще живее цяло семейство. Ха като казах семейство се сетих за Джимин....много ми липсва....малки капки се оформиха в очите ми...много ми беше тъжно,че не мога да споделя тази къща с Джимин. А сега трябва да живея с този страхлив плъх. Той ме видя пе плача и дойде до мен. -Г-н Джон добре ли сте? Ако трябва да ви донеса нещо? Аз-Забога просто си отиди в стаята и не остави малко да си отдъхна от теб. Още с идването ме издразни! - Ако има нещо ме повикайте. Този е толкова досаден!
Глд. на Чен Качих се в стаята ми както ми беше наредено. Стаята ми беше голяма,но едно ме кара да се чувствам малко странно..Защо трябва да бъда с този Джънкук? Ако не го направя ще убие гаджето ми. Нямам избор! Ще трябва да съблазня някак Джънкук,но как?
Влезнах да се изкъпя,защото сигурно онзи ще ме викне. Докато се къпех някой почука на врата. -Хей Чен да знаеш че ще влезна да ди взема една хавлия понеже няма в мойта стая. Тази ситуация е много гадна. Аз- Влез...има завеса така че не се притеснявам. Чух само как се отваря врата. Ето го и моя шанс.
Глд. на Таехюнг Тук все още вали...колко много хора имаше по улиците. Всички бързаха да се приберат на топло. Казах на шофьора да по-бърза. Вече бяхме стигнали в къщата където бях затворил Джимин. Само че той не беше вътре,а беше в мазето на студено. То като не ме заобича няма да види топло,нито храна свесна..ще го накажа така че да се откаже от Джънкук и да ме заобича. Пред къщата ме посрещна асистента ми. -Г-н Ким имаме напредък. Той все повече започва да забравя Джон,но ще ни трябва поне още месец за да е напълно забравил. И още нещо трябва да го заведете в Япония да види Джънкук с Чен. Тогава ще бъде сринат напълно и ще дойде да се утешва при вас. Аз-Браво на вас! Измъчеайте го! Няма да види бял свят докато не ме заобича!! Сега побързай и ми донеси един нож! -Сега ще отида г-н Ким! Слезнах в студеното мазе. Беше много тъмно само се чуваше хлипанията на Джимин. Започнах бавно да се движа към него. Аз- Все още ли обичаш Джънкук? Той те изостави...замина в Япония и сега е с друг! Виж колко лесно те замени! Ти беше само една играчка! Но при мен ще си щастлив,така че приеми...аз съм по добър от Джънкук. - Защо? Ако искаш да те заобичам трябва да се откажа от Куки,но от него никога няма да се откажа! Аз-Сигурен ли си? -Г-н Ким донесох Ви ножа! Аз- Благодаря. Сега излез!!
Отидох и светнах лампата. Тогава се озари изтощеното лице на Джимин беше толкова беззащитен... Пристъпих към него и с ножа започнах да му правя белези... Аз- Е ще се откажеш ли от Джънкук? Той само се гърчеше от болка и нищо не каза. Ще бъдеш мой!
След като изгубих интерес вече от това реших да го оставя. Излязох от студеното мазе и казах на асистента ми. Аз- Искам да го измъчвате още и да му втълпявате,че Джънкук е лош човек. Разбра ли ме? - Да г-н Ким! Аз-Тогава чао! Излязох от къщата. -Хах не знаех че ще бъдеш толкова хитър Ким! Този глас....Защо той е тук? - Защо мълчиш? Страх ли те хвана? Аз- Никога няма да ме хване страх от пиклю като теб! -Силни думи използваш! Един човек ми каза,че си станал много отворен! Но за жалост няма да ги използваш вече! Аз- Дали? Може ти да не говориш вече Парк!
. . . . . . . . Здравейте...как сте? Ето още една глава от тази история. Та искам да кажа ако има грешки много съжалявам. Обичам ви!💋🤭❤❤🌹🥺💍💎
