Джимин гледаше как Чон излизаше от стаята, не искаше да се случи така. Беше принуден, чувстваше се смачкан. Той се затича към него за да го хване, но краката му отказаха и той се строполи на земята. Чонкук се обърна, погледна го само и тръгна да му помогне, но се спря. Ярост и мъка се виждаха в очите му. Джимин не знаеше как да завърже разговор, болеше го всичко.
-Виж-ж...-последва мълчание от страна на Джимин.-Ис-скам всичко да ти разкажа, просто остани и ме изслушай...
-Късно е вече, чаках те, какво ли не направих за теб а ти знаеш само да бягаш от мен и всичко да криеш за себе си, нали затова сме заедно, за да си споделяме и помагаме. Кажи ми Джимине...аз въобще за теб какво съм? Човек който използваш само за секс и внимание?-той се обърна и тръгна на долу по стъпалата, стигна до входната врата, спря се защото искаше да се върне, но отвори вратата и я тръшна след себе си.
От на Чим очите започнаха да се ронят горчиви сълзи, той се давеше с тях. Започна да трепери целият. Отново започнаха да се явяват паник атаките му. Задушаваше се, хвана се за гърдите, опитваше се да диша но не успяваше. Зашеметен той се опита да стане, треперещите му крака едва го държаха, тръгна да слиза по стъпалата, но пред него всичко стана черно и той се строполи по стъпалата.
ESTÁS LEYENDO
Незабравима любов
Fanfic-До кога ще се държиш отвратително с мен? -Докато не се промениш! Всичко започва от една лятна вечер.
