Незабравима любов

Сезон 2

                                                                ''Липсваш ми!''

Джимин седеше отпред и чакаше Таехюнг да излезе от болницата. Бръкна в джоба си и извади една цигара. Той я запали и бавно си дръпна от нея. Димът излезе бавно от устните му. Джимин затвори очи и се замисли за Чонкук.

Някой дойде и взе цигарата от ръката му и си дръпна от нея. Джимин се сепна и посегна да одари човека, но той го хвана.

-Не мисля, че е редно да ме удряш Джимин-ши..

-Джихюн...-той се вцепени.

Брат му го хвана за ръката и го задърпа към неговата кола.

-Ела с мен! Нямаш работа с Ким. Знаеш какво ти стори. За какво се върна отново при него. Не мислиш ли за Чонкук?

Джимин се замисли и се опита да спре брат си, но без успех. По-големият вкара Джимин в колата и му завърза ръцете.

-ЗАЩО ГО ПРАВИШ ДЖИХЮН??

-За твое добро е...-той се качи в колата и подеглиха на някъде.

................................................................. ....................................................................................

-Шефе! –един от бодигардовете на Джимин влезе в болничната стая на Таехюнг.

Той се бе изпотил от тичането и бе притеснен, защото щеше да бъде уволнен. Ким стана от леглото и откачи системите. Обу чехлите си и се доближи до мъжът. Чу се само един силен удар. Той му удари един силен шамар.

-Нали ти казах, че това момче ми е важно! Трябваше просто да го пазиш...ЕДНО ШИБАНО МОМЧЕ!-той ядосано започна да разхвърля цялата стаята. Викна един от бодигардите си и му каза да даде новите му дрехите . Той се облече и излезе от стаята, след като заповяда на бодигарда си да занесе виновния в една от изоставените им хамбари. Той ядосано излезе от болницата. Колата му я чакаше отпред, той се качи и замина към офиса си. Там го очакваше много важен човек.

............................................................... ................................................................................................

Джимин спря да се съпротивлява. Гледаше как излиза от града и си мислеше, че е направил една глупава постъпка. Погледна към брат си.

-Къде ме водиш?

-Водя те към хижата ни в планината. Докато не утихнат нещата няма да се появяваш в града.

-Защо?

-Джимин! Щом съм казал, че ще стоиш там ще ме слушаш. Не искам да пострадаш. Достатъчно те измъчвах като малък. Там съм ти приготвил всичко необходимо.

Той получи само едно мълчание и беше се обърнал настрани, защото не искаше да вижда брат си.

Джимин въздиша и прехапа устни. Въздържаше се да не се разплаче. Липсваше му            

     .................................................идк.......................................................