Таехюнг:
-Може ли вече да си вървим?-попита ме тя, а мъжът под нея не даваше и най-малък признак, че е готов да си тръгне.
Без да и обръщам внимание, се обърнах отново към дъската и видях, че Джихюн е отговорил на хода ми с една от пешките.
Усмихнах се.
-Виж внимателно- продължи той -Все още можеш да ме победиш. Десет хода.
Десет? Грабнах коня си и го преместих, при което Джихюн въздъхна, взе своя кон и го върна обратно като на автопилот.
-Таехюнг...-започна да се ядосва той.
Долових гнева в гласа му и пулсът ми започна леко да се ускорява, а той продължи играта и разигра ходовете, сякаш от години бяхме повтаряли все едно и също и му беше дошло до гуша от моите тъпи грешки и импулсивни решения. Не се бях съсредоточил и той искаше просто да приключи играта с неизбежната си победа, за да може да се върне на работа.
Офицера ми на c4, неговата пешка на d6, другият ми кон на c3, после посегна към офицера си и аз затаих дъх, когато се премести на g4, приклещвайки коня ми до царицата.
Идиот. Всъщност се беше получило, а той дори не забеляза какво е направил. Преместих коня си на e5, взех пешката му и оставих царицата напълно уязвима на неговия офицер. Той видя възможността, поклати глава и я взе, като я махна от дъската и сложи офицера си на нейното място.
Сърцето ми се качи в гърлото. Мислеше си, че ме е победил.
Но сега беше мой ред и веднага щом преместих офицера си на g7, проклетият му цар беше в шах.
Той спря за момент, осъзна какво се беше случило току-що, и огледа наново дъската. После ме стрелна с поглед.
Както се очакваше, опита да премести царя си на e7, но поражението вече си личеше в погледа му.
Плъзнах коня си на d5.
- Шах и мат – обявих.
Той се загледа в дъската и се намръщи, сякаш не беше сигурен какво точно е станало.
- Седем движения – смотолеви той.
Да.
Не десет.
- Жертва царицата си – вдигна очи към мен той. – Не съм те учил на това.
В този момент някой почука на вратата и шофьорът ми отиде да отвори. Ким Сомин влезе в стаята, а аз се изправих и изпънах сакото си, докато шофьорът ми затваряше вратата след него.
- Царицата е най-силната фигура на дъската – обясних на Джихюн, докато не откъсвах поглед от Сомин. – Защо да не я използвам?
Сомин, годеницата на един от приятелите ми от гимназията, пристъпи към вътрешността на стаята, като изглеждаше готова на всичко, освен да прекара вечерта в нощен клуб. Устните ми се извиха в усмивка. Беше нахлупила ниско бежовата си бейзболна шапка, която скриваше очите и в сянка, а дългата и тъмно кестенява коса се спускаше по гърба и. Носеше дънки и качулката на сивия и суитшърт се подаваше откъм гърба на светлокафяво яке, а ръцете и бяха прибрани в джобовете. Спря, щом закрачих към нея, и бях сигурен, че се надява да остане на безопасно разстояние.
Завих към дивана и седнах от другият край, докато гаджето продължаваше да гледа – или по-скоро се опитваше да не гледа – какво правят момичето му и най-добрият му приятел.
- Приятна вечер, Таехюнг – чух да казва Джихюн.
Кимнах, а когато вдигнах поглед, него вече го нямаше. Сомин остана настрана и видя как извадих портфейла от вътрешния си джоб и измъкнах пачка вонове.
- Искам да спра – каза младото момиче и се отдръпна от устните на момчето.
- Може да спреш, когато искаш – казах и аз. – Вратата не е заключена.
И започнах бавно да трупам пачките на стъклената маса между нас. Точно до парите, които вече им бях платил за онова, което правеха в момента.
- А може и да останеш – продължих, като продължих да трупам пачките с вон една върху друга – и да продължиш да не правиш нищо, а гаджето ти ще позволи на най-добрия си приятел да пъхне ръка под роклята ти. – Оставих последната пачка. – И през това време ще си изкарала парите за следващия наем.
- Какво не ти е наред? – възкликна Сомин.
Вдигнах очи към нея и видях как мести гневен поглед между мен и другите.
- Може да гледаш – уверих я аз. – Няма да кажа на Кай. Умея да пазя тайните ни.
Тя се извърна настрани, а аз отново изгледах момичто – беше пристигнало по-рано и се опита да се промъкне в клуба с гаджето си и неговият приятел, като никой от тях нямаше двайсет и една. Тя изглеждаше секси и реших, че ще ми е забавно да си поиграя с тях, така че се озовахме тук.
YOU ARE READING
Незабравима любов
Fanfiction-До кога ще се държиш отвратително с мен? -Докато не се промениш! Всичко започва от една лятна вечер.