Когато излязох от този шибан затвор...някой се затича към мен....беше много слаб човек беше с маска,и шапка...беше също и с светло руса коса... Ето така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Имаше и очила,но след като го ударих ги счупих....та не съжалявам че го ударих...все пак не искам никой да се меси в личния ми живот...от както излязох от затвора никой не ме потърси за жив...нямах нито апартамент,нито пари...сега къде да ходя? Ще трябва да потърся накой стар приятел.....сетих се Намджун ще ми помогне....отидох веднага до един уличен телефон и звъннах на Намджун...той ми вдигна и аз го помолих да ме приюти за 5 дена докато си намеря работа.... Той ме прие,дори ми предложи да стоя тук,но да давам пари за храна...
2 часа по късно... Най-после съм в стаята си...И ще се наспя като човек,но нещо ме ровичкаше и не можех да заспя затова реших малко да изляза на въздух....добре че имаше близък парк... Излязох от входната врата и с мръсна газ към парка.....като се замисля май този парк ми е познат.....тук идвах с някой? Но с кого беше? Както си се разхождах видях позната фигура...беше онова момче дето бе пред затвора....хм....мисля да му направя една шега....реших да го стресна...той най-спокойно си се разхождаше,но няма да е за дълго...доближих се до него... Аз-Нали ти казах да не се месиш в живота ми и кой си ти да ми държиш сметка защо съм се променил? Чим-Но ти как се озова тук...да не би да ме следиш.... Аз-Точно пък теб...не просто ще ти го върна задето се бъркаш в живота ми...ти нямаш ли си личен живот? Чим-Нима забрави.....какъв глупак! Аз-Как смееш да ми говориш така,нито си ми на нивото нито на височината,нито....на нищо Чим-Хах ако си мислиш че ме е страх от теб,жестоко се лъжеш ...Джеон Джънкук.. Аз-от къде ми знаеш името бе?Тъпанар с тъпанар нали ти казах да не се месиш? НЕ се сдържах и го ударих..не мига да търпя такива нагли изроди....започнах да му нанасям юмруци...докато се осъзная той лежеше на земята окървавен...какво направих...ами ако се оплаче на полицията? Оф че съм и аз... Побутнах го,но той не помръдваше...реших че е в безсъзнание...взех го като булка и го занесох в домът на Намджун...той като ме видя започна да ми вика,но трябваше да оставя този в стаята ми и да му пролив раните че.... Качих се в стаята ми и му махнах маската и шапката...ъх беше целия в кръв...взех спирт и памук и промих раните които бях направил... Сега лицето му се открояваше.. КАКВО?ТОВА ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ Е БИЛ МОЯ СЛАДЪК ДЖИМИН....НО ЗАЩО? ЗАЩО ПАК ИДВА И МИ КРАДЕ СЪРЦЕТО С ТАЗИ КРАСОТА.....И СЕГА АЗ СЪМ НАЙ ГОЛЕМИЯ ЗАГУБЕНЯК ЗАДЕТО ГО ПРЕБИХ... Но нали му казах да не идва при мен,защото не искам да го нараня а той е дошъл да ме види след всичко което му направих...Аз съм ужасен човек.... Реших да не спя на дивана защото е много твърдо и реших да легна до моя ангел...прегърнах го...не исках да го пусна вече....имах чувството че ще го счупя толкова е крехък.....все още любовта не е угаснала в сърцето ми....все още си го обичам..
Ето още една глава от бозата... Дано ви е харесало,ще има некст..може би утре Обичам ви❤🌏💋🔝🔥
