Чонкук се събуди от силно чукане на вратата. Започна да опипва до него, но не намери Джимин на леглото. Изправи се и викна.
-Джимине, отвори.
Той не получи отговор. Реши, че любимия е в банията и стана от леглото. Ядосан от тропането на вратата, той отвори рязко. Чонкук се шокира като видя онзи.
-ЩЕ ТЕ УБИЯ! МАХАЙ СЕ ДОКАТО ДЖИМИН НЕ ТЕ Е ВИДЯЛ.
-Спокойно! Той не си е във вкъщи.
-Какво?
-Дойдох да ти кажа, че не съм искал да нараня Джимин. Беше ми платено.
-Кой?
-Мисля, че не трябва да споделям такива неща с теб.
Джонг-ин се обърна и му махна ръка за довиждане, но преди да се качи колата се провикна.
-ВЕДНАГА НАМЕРИ ДЖИМИН! – той се качи в колата и потегли.
Чонкук гледаше вцепенено. Още не можеше да повярва на разговора който те проведоха. Излезе от транса и влезе в къщата. Започна да вика Джимин, но не получаваше отговор, качи се горе в спалнята, отвори гардероба и тогава видя че ги няма дрехите на Джимин. Свлече се на земята. Сега целия му свят се срина. Малки сълзи се оформяха около очите му. Не искаше пак всичко на ново да започва. Стана избърса сълзите си и на бързо взе телефона. Започна да звънни на Джимин, но му даваше че е изключен телефона. Той веднага набра Намджун.
-Охо, Чонкуки! Откога не сме се чували?!
-Сега не е момента за приказки. Искам малко помощ!
-Какво е станало?
-Джимин отново е избягал.
-Какво? Защо?
-После като се срещнем ще ти разказвам. Искам да го пуснеш за издирване.
-Но Кук, трябва да са минали 24 часа.
-Ще го направиш ли? Или да търся друг?
-Не, ще помогна с каквото мога! Все пак сте ми важни!
-Ще затварям.
Чонкук затвори. Взе коженото си яке от леглото и с бързи крачки излезе от къщата. Качи се в колата и потегли към фирмата на Таехюнг.
YOU ARE READING
Незабравима любов
Fanfiction-До кога ще се държиш отвратително с мен? -Докато не се промениш! Всичко започва от една лятна вечер.