Щастливей

15. Нов клас. Нова любов?

В новия ми клас бяхме 23 момичета и само 3 момчета. Повечето от приятелствата, които съм имала, са били с момчета, тъй като винаги ми е било много по-лесно да комуникирам с тях. Фактът, че класът ми беше пълен с момичета, ме напрягаше, защото подсъзнателно знаех колко трудно ще бъде това. И все пак се запознах с всички и в началото всичко беше нормално. В класа имаше един човек, когото познавах лично. Момиче, което беше в стария ми клас. Нека да я наречем Флора. Затворено момиче. Беше отличничка и знаеше всички уроци по всеки предмет. Беше по-стеснителна, но винаги съм знаела, че е добър човек. Няколко седмици след началото на учебната година реших да седна до нея. Бяхме доста нетипична комбинация, но въпреки това се разбирахме. Моят начин на живот беше съвсем различен от нейния, но някак си чувствах, че искам да бъда нейна приятелка. Тя не ползваше фейсбук. Не се интересуваше от харесвания и знаех, че ако бъдем приятелки, ще бъдем приятелки не защото съм "Изи от фейсбук" , а защото съм просто Изабел.
Както казах, в класа ни имаше три момчета. Едното от тях беше по-различно от останалите. Нека да го наречем Венъм. Имаше излъчването на момче, на което не му пука за нищо. Пушеше цигари, пиеше алкохол и ходеше на дискотека доста често. Беше нещо като бунтар. Почти всички момичета го харесаха и постоянно бяха около него. Беше леко пълничък, но притежаваше невероятен чар. Каквото и да кажеше, всички започваха да се смеят и просто си падаха по него. Успяваше да омагьоса дори учителите и винаги всичко му се разминаваше.
Аз, от своя страна, го намирах за доста странен и не си падах особено по него. Говореше с момичетата както си иска и за тях това не беше проблем. С мен обаче беше различно. Не се държах с него както всички останали в класа, тъй като не ми беше интересен. Нямах нищо против него, но нямах желание да бъда негова приятелка. Единствено аз отговарях на хумора му така, както не би очаквал. Точно това му харесваше в мен. Харесваше му, че не съм точно като другите около него. Знаете. Във всеки клас има групички, но аз самата чувствах, че никога не спадам към някоя от тях. Бях нещо като аутсайдер, който се разбира с всяка група, но никога не става част от някоя. Онова момче се сприятели с конкретна група от момичета в класа и най-често прекарваше времето си с тях. Бях чувала за тези момичета, преди да се съберем в един клас, като с две от тях дори се познавах. Нека да ги наречем Розовите момичета.
Понякога той идваше и си говореше с мен. Нямах нищо против. Дори ми беше забавно. С всеки изминал ден общувахме все повече и повече. Започнахме да се прибираме заедно от училище и да си говорим по пътя. Дните минаваха неусетно. Започвах да се питам дали не го харесвам. Не исках това да се случва, но нямах контрол над емоциите си. Май започваше да ми пука за него. Времето, което прекарвахме заедно в училище, ни беше сближило неусетно и различното му отношение към мен ме накара да го харесам. Споделих само с Флора, която не спираше да твърди, че и той ме харесва. Продължавах да се държа с него както винаги съм се държала. Бяхме много добри приятели. Говорехме си по телефона часове наред и в училище понякога сядаше до мен.
Покани ме заедно с Розовите момичета на рождения си ден. Забавлявахме се и всичко беше супер, докато не видях, че се прегръща на терасата с едно от момичетата. Знаех, че не сме заедно и нямам право да ревнувам, но не се почувствах добре, когато видях точно това. Знаех, че Розовите момичета го харесват, но не очаквах да се случи нещо между тях. Останалата част от партито прекарах в кухнята, седнала на пода, ядейки пица. Към мен се присъединиха няколко момчета, с които си поприказвахме. Личеше си, че искаха да бъдат интересни и забавни, но моите мисли бяха другаде. Когато в края на вечерта се прибрах, не бих казала, че бях тъжна, но не се чувствах прекрасно. Въпреки това е радвах, че се запознах с толкова много хора и дори се забавлявах. Още същата вечер Венъм ми писа, за да ми благодари, че съм била там. Няколко дни по-късно, по време на един от обичайните ни дълги разговори по телефона, ми сподели, че май харесва въпросното момиче, с което се прегръщаше на рождения ден. Помоли ме за съвет какво да направи. Как се дава съвет на момчето, което мислиш, че харесваш, за да бъде с друго момиче, което той си мисли, че харесва? Какво, по дяволите, е това?
Тъй като бяхме приятели, наистина исках да бъде щастлив и реших, че ще му дам най-добрите съвети, на които съм способна. Колкото и да си мислех, че го харесвам, имах чувството, че приятелството ми към него е по-силно от чувствата. Два дена по-късно ми благодари за съветите и сподели, че я е целунал. Помислих си, че ще бъдат заедно дълго време и че той иска да бъде с нея. Вярвах, че е по-добре така. По-късно обаче стана ясно, че тя не беше сигурна в чувствата си, а той самият е търсил нещо, с което просто да задоволи нуждите си. Нещата бързо приключиха.
Той ми споделяше всичко. От самото начало. Виждах негова страна, която не показваше в училище. Не показваше никъде другаде. Бяхме истински приятели, които не спираха да се шегуват и да говорят във всеки възможен момент. Розовите момичета не харесваха това. Започнах да се превръщам в техен враг, защото Венъм прекарваше времето си с мен. Те не искаха това. Твърдяха, че съм го откраднала. Дойде момент, в който дори не исках да говоря с него, за да не ме нападат. Започнаха да твърдят, че аз съм виновна за това, че той все по-малко общува с тях и че аз го карам да общува само с мен - и това ме натъжаваше. Не знаех как да постъпя. Не бях виновна, но се чувствах така. Не исках да влизам в обяснение, защото щеше да изглежда като оправдание, а нямах желание да се оправдавам за нещо, което не е по моя вина.
Разговорите ни ставаха все по-дълги. Започна да ме кани на срещи, но винаги отказвах. Когато се прибирахме от училище и по улиците имаше локви, ме вдигаше на ръце, за да не се намокря, а аз нарочно скачах в тях като малко дете, за да напръскам и него, и себе си. Забавлявахме се. Бяхме щастливи. С всеки изминал ден ставахме все по-близки. Чудех се как и защо хората около мен казваха, че е играч, сърцеразбивач и какво ли още не. Той беше толкова земен. Когато бях с него, чувствах, че мога да говоря за всичко. Не разбирах защо всички гово лошо за него.
Една студена зимна вечер приключвах тренировката си по волейбол. Погледнах телефона си и видях, че имам съобщение от него. Помоли ме да се срещнем пред моя дом. Твърдеше, че е важно. Когато се прибирах, вече беше тъмно и нямаше хора наоколо. Видях, че ме чака с цветя и още нещо. Какво? Как? Защо? Мозъкът ми спря да функционира.
Сърцето ми започна да препуска. Това беше твърде романтичен жест. Чувствах се прекрасно с него, но харесвах ли го по този начин, или просто флиртувахме? Ами ако ме целуне? Не съм се целувала с никого от дълго време. Вече мога ли да се целувам? Ами ако всички други казваха истината за него, а само аз не я виждах? Не знаех дали искам да си имам приятел. Исках ли да бъде той? Не исках да бъда наранена отново. Не и след последния път...