Щастливей

10. Първото ми гадже

Все още сме в пети клас. Освен цялата тази драма в училище имаше и позитивни моменти, върху които тогава се опитвах да се фокусирам. С Франки продължавахме да се забавляваме и да седим на един чин. Общувах и се сприятелявах с останалите ми съученици. С Бъбълс започнахме да се сближаваме и да прекарваме време заедно и извън училище. С Лоръл все още говорехме по скайп и си разказвахме всичко, което се случва. Все още бяхме най-добри приятелки. Аз започнах да се чувствам в свои води и да се забавлявам въпреки всичко останало.

* * *

В пети клас се влюбих в едно момче, което беше една година по-голямо от мен. Нека да го наречем Оуджей. Той беше харесван от повечето момичета в училище и всички го познаваха. Аз самата не очаквах, че точно той ще бъде първото ми гадже, но със сигурност знаех, че го харесвам. Без дори да предполагам, се оказа, че и той ме харесва, и след като известно време си говорихме и опознахме НЯКАК СИ, станахме гаджета. В началото се чувствах доста странно, защото момичетата, които познавах, бяха доста по-напред от мен в отношенията с момчетата. Всяка си беше имала поне едно гадже, с която, разбира се, се бяха целували. А аз, освен че никога не бях имала първа целувка, не бях имала и гадже и никога не бях излизала на среща. Някои от вас могат да си представят как съм се чувствала тогава, но колкото и да бях притеснена, се вълнувах за всичко ново, което ми се случваше. Много се срамувах да излезем на среща и дълго време отказвах. Но след като се осмелих и излязохме, си прекарахме прекрасно и много се забавлявахме.
Чувала съм много истории за първата целувка на различни хора и всички казват, че е било ужасно, но в интерес на истината моята първа целувка не беше толкова зле. Стана напълно неочаквано, за което много се радвам, защото нямах време да се притеснявам за това как ще мине.
С Оуджей бяхме различни смени в училище и се срещахме по обяд. Всеки ден си подарявахме любовни писма, които да четем през деня. През уикенда излизахме на срещи, разхождахме се из града и се забавлявахме.
Когато учебната година свърши и дойде лятото, беше време отново да замина за Златното място, но този път емоцията, която изпитвах, беше различна. Бях тъжна. Трябваше да се разделя с Оуджей за три месеца. За цяло лято. В началото го приемай много трудно и ми липсваше много, но с времето започнах да свиквам. Пишехме си и се чувахме всеки ден. Приемах разстоянието между нас като изпитание за отношенията ни и за наше щастие издържахме цяло лято, без да се разделим. Бях едва на 12, когато започнах да снимам дневни влогове за него с телефона си с цел в края на лятото да му ги пусна, за да види как съм си прекарала. Без дори да знам какво е влог, влогър или ютюб, съм влогвала всеки ден. Случайност? Не мисля.
Когато се върнах от Златното място, бях най-щастливият човек. С Оуджей бяхме отново заедно. В началото всичко беше прекрасно. Прекарвахме времето си заедно винаги когато можехме. Вече бях шести клас, а той седми. Беше време той да учи за матурите си и имахме по-малко време заедно, но това не ни пречеше.
С течение на времето различни неща започнаха да ми правят впечатление. Започнах да опознавам себе си. Започнах да разбирам какво искам и какво не ми харесва в едно момче. Започнах да държа на важни неща, като това да бъдеш точен за среща ( Оуджей винаги закъсняваше). Отношението му на моменти беше твърде грубо и осъзнах, че това не ми харесва. Но от друга страна, забелязвах жестовете му. Често ми купуваше цветя без повод. Даваше ми якето си винаги когато е студено. Когато бях тъжна, ми пишеше писма. Осъзнах, че тези жестове значат много за мен и са истински специални. Имахме щастливи моменти, но имахме и доста конфликти.
Тогава не знаех как точно да държа на своето и да се уважавам достатъчно, за да си тръгна, когато някой се държи зле с мен. Колкото повече време минаваше, толкова по-зле се държеше Оуджей. А аз не знаех как да постъпвам и просто се примирявах с това. В един момент дори приятелите ми забелязаха, че винаги съм тъжна - заради него.
С деня преди да отпразнуваме първата ни година заедно реших да бъда откровена с него. Знаех, че винаги, когато му кажа, че нещо не е наред, се карахме и той не ме разбираше, но въпреки това реших отново да говоря с него. Споделих му как се чувствам и защо отношението му ме наранява - и това доведе до раздялата ни.
Той реши да се разделим, защото не му харесваше, че виждам и споделям истината. Така е с много хора. Не приемат и не искат да видят истината, защото тогава трябва да поемат отговорност за действията си и да признаят грешката си. Не само да я признаят, но и да я поправят. Много хора не обичат да признават, когато грешат. Не бъдете като тях.