Щастливей

11. Новото начало с неочакван край

          Първата седмица от новото ни начало с Оуджей беше перфектна. Бях на седмото небе, а той беше различен човек. Отношението му беше прекрасно и ме правеше много щастлива. Радвах се, че съм му дала втори шанс. Всичко беше твърде хубаво, за да е истина...
          Разбира се, по закона на Мърфи, ако нещо изглежда твърде хубаво, за да е истина, сигурно не е. След като "медената ни седмица" мина, всичко се върна по старому. Въпреки това продължавахме да бъдем заедно. Понякога се забавлявахме, понякога се карахме. Може би бях твърде малка, за да си имам гадже. Връзката ни беше токсична, но въпреки това не можех и не исках да се разделя с него. Времето минаваше и отново дойде лятото. Не исках да замина отново за Златното място и бях тъжна, че се разделяме. Този път беше още по-трудно, защото колкото и да се карахме, бяхме още по-близо от миналото лято. Бяхме ходили на две екскурзии с класовете ни заедно. Бяхме създали толкова много спомени. Лиспвахме си.
          Дните минаваха бавно. Опитвах се да се забавлявам с приятелите ми на Златното място, но умът ми винаги беше другаде. В началото се чувахме по телефона. Пишехме си всеки ден, но усещах, че нещо се променя. Пишеше ми все по-малко. Звънеше ми все по-рядко. Беше все по-студен. Всеки от, когато го питах какво не е наред, казваше, че просто е изморен и няма време да пише. Пишеше ми колко много ме обича и колко много му липсвам, което ме объркваше още повече. Объркваше ме, защото мислех, че когато някой ти липсва, винаги ще намериш време за него. А винаги аз бях тази, която го търсеше първа. Мислех, че проблемът е в мен. Самообвинявах се, защото мислех, че не съм достатъчно добра. Комуникацията ни беше все по-студена, което ме правеше много тъжна.
          Тогава имахме обща приятелка, с която той излизаше. Нека да я наречем Вея. Знаех, че няма нищо между тях. Имах доверие и на нея, и на него. По телефона винаги ми казваше, че е с нея, което за мен беше нормално и не ме притесняваше.
          Една вечер, когато бях в социалните си мрежи и си пишех с приятелите ми, получих съобщение от нея. Написа ми, че Оуджей ме лъже и че може да ми го докаже. Не ѝ повярвах. Не исках да ѝ вярвам. Написа ми, че когато излизат с Оуджей, с тях има още един човек. Момиче. Момиче, което познавам. Ще я нарека Елвира. Вея ми разказа всичко, което Оуджей е направил зад гърба ми с Елвира. Не вярвах. Казах ѝ, че ме лъже, и я помолих да спре. Сърцето ми препускаше. Звъннах му и ми затвори. Разплаках се. Позвъних два пъти. Вдигна ми и ме попита какво има. Директно го попитах дали всичко това е истина. Реакцията му беше най-неочаквана за мен. Каза ми, че няма нищо такова. Увери ме, че всичко е наред. Увери ме, че това е лъжа, измислена от Вея. Увери ме колко много знача за него и как никога не би постъпил така с мен. Олекна ми. Спрях да плача. Върнах се обратно пред компютъра и видях снимка, изпратена от Вея. Реална снимка на разговорите между Оуджей и Елвира. Плахо започнах да чета. Прочетох всичките им разговори и се разплаках. Писах на Елвира, защото я познавах. Не бяхме приятелки, но бяхме в добри отношения. Попитах я дали всичко това е истина. Тя отрече. Увери ме колко ме уважава, макар че не сме близки, и как никога не би постъпила толкова грозно. Не знаех на кого да вярвам. Защо ми беше да вярвам на Вея? Това, което тя твърдеше, не ми харесваше, а и с Оуджей бяхме заедно толкова дълго време. Защо би постъпил така с мен? Бях много объркана.
          Чудех се какво да направя и реших да му изпратя снимките от Вея за доказателство. Исках да видя реакцията му. Оправданието му. Исках аз самата да го оправдая, защото не исках това да бъде истина. Дълго време не ми отговаряше. Накрая ми звънна. Не знаех какво да очаквам и със сигурност отново получих реакция, която не бях очаквала. Започна да ми се кара. Да ме обвинява. Каза ми колко е обиден, че не му вярвам. Почувствах се виновна, а дори не разбирах защо. Осъзнах, че той винаги го е правил. Винаги когато допускаше грешка, ме нападаше, за да излезе от ситуацията непокътнат, вместо да се извини. Когато съм била права, в края на разговора той се превръщаше в жертвата. Винаги ме манипулираше с такива игри. Започнах да виждам всичко много по-ясно. Отново беше в ситуация, в която е виновен, и използваше същите тактики. Но този път не проработиха. След дълги спорове, лъжи и караници ми каза истината. Истината, която досега беше отричал. Истината, която беше причината за пръв път сърцето ми да бъде разбито.
          Всичко, което Вея ми беше казала, се оказа истина. Въпреки това той твърдеше, че целувките и съобщенията не значат нищо. Твърдеше, че аз съм най-важното нещо, а че Елвира не значи нищо за него. Оказа се и че Елвира също ме е излъгала. Всичко беше една голяма лъжа. Казах му, че не искам да ме търси повече, и изключих телефона си. Излязох от всичките си социални мрежи и плаках цяла вечер.
          Изпитвах всички емоции на света. Емоции, които не бях изпитвала толкова силно досега. Бях тъжна, объркана, обидена, ядосана... За първи път бях истински разочарована.