Щастливей

8. Любовта на Златното място и истинските приятели

          Както споменах, летата си винаги съм прекарвала на Златното място. Там срещнах и Златни хора. Хора, които до ден днешен са ми приятели. Също и хора, които са ми били приятели, но по една или друга причина вече не са. Всеки човек, когото съм срещнала, ме е научил на нещо. Някой с лошо, друг с добро. Но всеки има своя отпечатък в живота ми, за което съм безкрайно благодарна. Имала съм много трудности с приятелствата, с любовта и дори със себе си. Но онова, което научих през тези години, е, че един човек, добър или лош, идва в живота ни, за да ни научи на нещо. Той може да остане до края, може да бъде само част от живота ни, може да се появи за миг, но неговата поява никога не е случайна. Няма случайни неща. Както повтарям от началото на книгата. Вселената винаги ни изпраща това, от което се нуждаем, дори и да не го осъзнаваме. Тя винаги ни изпраща най-доброто.
          За да разберете по-добре за какво говоря, ще ви разкажа една история от онова магично място...

                                 *       *      *

          Ще започна историята от Златното място с момичето, което беше моя най-добра приятелка 9 години. Нека да я наречем Лоръл. С нея сме на една и съща възраст и се запознахме, когато бяхме на 7. От дена, в който се срещнахме, станахме най-добри приятелки. Видяхме се за пръв път на Златното място, където по "случайност" и тя живееше всяко лято за известно време. Бяхме много различни, но някак си намерихме общото между нас и си прекарвахме чудесно заедно. Тя не е от родния ми град. Българка е, но дори не живееше в България и въпреки това нищо никога не ни е спирало да бъдем най-добри приятелки. Въпреки часовата разлика, която имаше между държавите, в които живеехме, всеки ден говорехме по скайп часове наред. Разказвахме си всичко. Пишехме си постоянно. Говорехме си, докато заспим. Докато си пишем домашните. Докато ядем. Бяхме в две различни държави и въпреки това бяхме неразделни.
          Годините минаваха. Чакахме всяко лято с нетърпение, за да се видим на Златното място и да бъдем заедно. Когато се разделяхме, плачехме, а когато наближаваше време да се видим, брояхме дните. Тя беше най-добрата ми приятелка.

                                  *         *         *

          Междувременно на Златното място срещнах още прекрасни хора. Ще ви разкажа за тях, но нека сменим истинските им имена с кодови. Те самите знаят кои са. Срещнах братята Джоуи и Гордън. Срещнах Уили, благодарение на когото срещнах Дейзи и Ноа, които също живеят в друга държава и са брат и сестра. Години по-късно срещнах Лара, която също зае много специално място в сърцето ми. Срещнах прекрасни хора, с които създадох безброй много спомени и се превърнахме в едно голямо семейство. Всеки беше от различен град, някои дори от друга държава. От време на време различни хора от различни места идваха и си отиваха, но ние винаги си бяхме заедно. Нека да наречем великата ни формация Златното семейство. Защо? Защото Златното място ни събра и ни превърна в семейство.
          Заедно с всичките приключения, които преживявах всеки ден, срещнах първата си детска любов. Беше най-чистата форма на любов и приятелство, която никога не се превърна в нещо повече. Нека да наречем момчето Лиам. Бяхме много добри приятели и просто знаехме, че се обичаме по наш си детски начин. Споделяхме си истории за гаджетата, които имахме през годините. Давахме си съвети и отношенията ни бяха прекрасни. Когато бях малка, все не разбирах защо никога не успяхме да станем гаджета. Вселената винаги ни изпращаше ситуация, която да не позволи това да се случи. Тогава не го разбирах. Наричах го "лош късмет". Но когато станах малко по-голяма, осъзнах какъв добър късмет са били всички тези ситуации, спиращи ни да бъдем заедно. Защото благодарение на тези ситуации срещнах много и различни хора, които бяха прекрасни уроци за мен. Те бяха част от живота ми, но, рано или късно, си отиваха. Късмет е, че с Лиам никога не станахме гаджета, защото ако вселената ни го беше позволила, днес приятелството ни нямаше да бъде същото. Затова благодаря, че тогава нещата не се случиха, защото със сигурност щяхме да разрушим приятелство, което имахме и на което до ден днешен се радваме. Когато осъзнах това, се убедих за пореден път, че всичко, което ни се случва, е НАЙ-доброто за момента. Дори и да не го осъзнаваме и да не ни харесва, докато се случва.

                                  *       *       *

          Връщаме се към моята най-добра приятелка Лоръл. През всичките години от нашето приятелство тя чуваше и знаеше най-много за детската ми любов Лиам. Споделях всичко с нея. Дори когато станахме тийнейджъри, с Лиам продължавахме да се обичаме по онзи детски начин и тя знаеше всичко за това. Когато пораснахме още малко, нещата започнаха да се променят. Комуникацията ни започна да става все по-трудна. Чувахме се все по-рядко, защото бяхме пи-заети. Понякога не се чувахме с месеци и аз си го обяснявах с това, че просто не ни остава много време заради училището. Когато дойде поредното лято и отново се срещнахме на Златното място, усетих, че нещо наистина се е променило. Лоръл започна да прави неща, които не разбирах. Неща, които преди не беше правила. Започна да пие алкохол и да пуши. Започна да се превръща в нещо, което никога не бях виждала досега. Разговорите ни ставаха все по-трудни. Приоритетите ѝ се промениха. Тя се промени. Беше ми мъчно. Не разбирах защо се държи така, но въпреки това се опитвах да приема факта, че нещата се променят. Разбира се, отново имаше моменти, когато се забавлявахме, но бяха много, много по-малко. Опитвах се да разбера какво не е наред, но през онова лято така и не успях. Тя си замина.
          Животът продължаваше да тече с пълни сили. Отново беше време за училище. Година по-късно научих всичко. Научих истината, която ме съкруши, обърка, ядоса и най-вече промени. Научих защо се е държала така и какво е криела от мен толкова дълго време... Но както казах, за всичко си има време. Ще стигнем и дотам. Нека да се върнем обратно в родния ми град Шумен. Ще ви разкажа за друга част от моя живот, няколко години назад, и накрая отново ще се върна тук. Само имайте търпение.