Щастливей

25. Нека бъде тайна

Следващите дни бяха най-тежки. Бях по-тъжна от всякога. Нямах апетит. Отслабнах с 4 килограма. Наистина не спирах да плача. Нямах желание да правя каквото и да е. Постоянно получавах съобщения от различни момчета, защото бяха научили за раздялата ни с Венъм. Единственото, което исках да правя, беше да ги блокирам. Дните бяха истинско мъчение за мен. Все си мислех, че ще получа съобщение от него или че ще ми се обади, но не се случваше. Аз също не го търсех. Не знаех дали искам да бъдем заедно. Не знаех нищо. Бях в черна дупка и не знаех как да изляза от нея. Защо реши да ме изостави? Не бях ли достатъчно добра? Как всичко се промени само за една нощ? Защо се чувствам толкова зле?
Всичките ми приятели си тръгнаха от Златното място и останах сама за известно време. От това най-много ме беше страх. След като най-тежките дни отминаха, започнах да се храня малко по-често. Плачех по няколко часа на ден, но не постоянно и се опитвах да мисля за други неща. Когато започвах да се чувствам горе-долу добре, научавах нещо за Венъм. Научавах, че е бил на дискотека и се е напил. Научавах, че излиза с някакви момичета, за които не бях чувала. И всичко се сриваше отново. Не знаех срещу какво се боря, нито как да го преборя. Знаех само колко много ме боли и как не искам да е така. За всички, които се чудят през цялото време дали аз и Венъм сме правили секс - не бяхме. И се радвам, че е така. Щях да се чувствам още по-зле, ако това се беше случило.
Мислех си, че няма как да се чувствам по-зле, но грешах. Грешах много. Това беше едва началото. По-късно научих, че е спал с някакво момиче малко след като сме се разделили. Съсипваха ме отново и отново. Дни след това разбрах, че в онази вечер, когато негов приятел ми писа, че ми е изневерил, е казал истината. Научих, че е спал с други момичета, докато сме били заедно. Винаги когато си мислех, че няма как да стане по-зле - ставаше. Не можех да повярвам, че точно той би ми причинил всичко това. Чувствах се ужасно. Всеки ден беше мъчение. Исках просто да съм щастлива отново. Опитвах се да чета любимите си книги, да правя нещата, които обичам. Разхождах се сред природата, седях на брега на морето. Нищо не ми помагаше. Всичко беше сиво и ми напомняше за него. Постоянно ми изплуваха спомените ни заедно и колко добре се чувствахме, а когато спях, сънувах само него и това, което е правил с други момичета, докато сме били заедно.
Не исках да се чувствам по този начин и продължавах да търся решения. Намирах все повече позитивни цитати в интернет. Купих си нови книги, свързани с позитивното мислене. Започнах да гледам филми за силата на мисълта. Давах всичко от себе си да се справя с този ужасен за мен период. Започнах да научавам все повече неща за силата на мисълта. Научих толкова много неща за закона за привличането. Търсех позитивното във всичко. Имах нужда от него повече от всякога. Позитивните цитати, книги и филми станаха най-добрите ми приятели. Само в тях намирах надежда. Те ми даваха сила да продължа напред. В дните, когато ми беше най-тежко, те ми помага да не се предам.
Опитите ми да преживея Венъм и да го забравя бяха неуспешни. Въпреки всичко, което научавах всеки ден за позитивното мислене, и книгите, които четях, свързани със силата на мисълта, все още изпитвах огромна мъка при мисълта за всичко, което се случваше. Мислех си, че след като научих какво е правил зад гърба ми, няма как нещо друго да ме развълнува или нарани. Мислех, че това е най-гадното нещо, което можеше да ми причини. Мислех, че няма друга негова постъпка, която може да ме нарани повече от тези. Не бях права.
Беше време да се върна обратно у дома. А как нямах търпение да се върна, за да го изненадам! Връщах се, но бях сама... И плановете ми да го изненадам. Да сготвя, да му подаря подаръка, който бях купила от морето... Това нямаше да се случи. Бях забравила как изглежда стаята ми. Когато влязох, отново се изсипа огромна тежест на гърдите ми. Стаята ми беше пълна с неща от него. По стените имах залепени наши снимки. Някои негови дрехи бяха останали на стола ми. Те все още ухаеха на парфюма му, от което и стаята ми ухаеше на него. Ужасна носталгия ме удари отново. Не беше минал и ден, в който да не плача. Тогава не беше изключение. Заплаках и почнах да прибирам всичко в торба. Седнах на пода и отново плаках. Навън валеше. Вече беше септември. Не исках да ходя на училище. Преди той беше щастието ми там. Розовите момичета продължаваха да не ме харесват и да пишат за мен в групата на класа. Бях съвсем сама. Минаха седмици от раздялата ни и казвах, че вече всичко е наред. Не беше. Всички мислеха, че съм добре. Беше ме страх да не научат за болката ми. Не исках да я използват срещу мен. Не исках никой да знае. И без това всеки се опитваше да ме нарани... сега и Венъм.