Щастливей

23. Животът ми се срути

Дните след разговора ни бяха странни. Той се държеше странно. Аз се държах странно. И двамата бяхме странни. Не успявахме да се засечем в социалните мрежи. Когато аз бях с приятелите си, той ми пишеше и обратното. Когато аз му звънях, той се къпеше и обратното. Разминавахме се, което не беше случайност. Една вечер ми зададе въпроса дали искам да сме заедно. Отговорих с "да" и го попитах същото. Той отговори по същия начин, но не разбирах защо изобщо ме попита. Разговорът течеше различно и приключи недовършен. Изглеждаше така, сякаш той не е сигурен дали го обичам наистина. Сякаш се чудеше дали искам да съм с него. Беше абсурдно, че го мисли, но накрая се оказа, че е питал със съвсем различна причина, която тогава не ми беше ясна.
На следващия ден бях тъжна. Размишлявах над разговора ни предишната вечер. Чудех се защо може да се чувства несигурен в мен. Защо се чуди дали го обичам? Дали е защото не е уверен в себе си и се страхува да не ме загуби? Ако беше наистина това, този път го изразяваше по различен начин. Бях свикнала да говорим на тази тема от време на време, но в края винаги успявах да го успокоя. Вярвах, че това е един нормален спад във връзката ни, както всеки друг път. Успокояваше ме мисълта, че скоро се прибирам и ще му напомня колко много значи за мен. Ще му помогна да вярва още повече в себе си и ще му припомня всички прекрасни негови качества.
Реших да оставя телефона си за целия ден. Имах нужда да помисля и да свърша доста неща. Беше един от последните дни на август. Приятел от Златното място имаше рожден ден и исках да му направим изненада. Организирах всички от компанията и измислихме най-готината изненада. Купихме всичко, което ми беше хрумнало, и приготвихме мястото. Мислих си как след изненадата и всичко, което предстоеше, ще звънна на Венъм, за да поговорим и да му разкажа какво е станало през деня. Вечерта дойде. Изненадахме рожденика. Беше забавно. Малко по-късно, след като повечето се бяха разотишли, останахме аз и най-близките ми приятели от компанията. Реших, че е време да взема телефона си и да звънна на Венъм. Когато погледнах съобщенията си, се изненадах. Бяха над 30. Бяха само "Изабел?" , "Изи?" , "Изабеееел?" и т.н. Отговорих му и поисках да се чуем.
Беше ядосан, че не съм отговаряла цял ден. Когато ме попита защо съм го направила, отговорих, че съм имала нужда да помисля. Говореше ми зле. Беше груб. А той никога не беше груб. С всички около него да, но не и с мен. Бях много изненадана, че ми говори така, и се опитах да разбера какво не е наред. Ставаше все по-груб и стомахът ми се свиваше на топка. Не бях свикнала да ми говори така. Попитах го безброй пъти какво не е наред, но само мълчеше. Чудех се какво може да е станало. Дори се замислих дали иска да се разделим. Нещо, което не ми беше минавало през ума, тъй като винаги се е държал с мен като с най-хубавото нещо в живота му. Защо би ме оставил? И то сега. Без да се е случило нещо. Не знаех дали да го попитам, защото чувствах, че няма нужда. Знаех, че не го иска. Но тъй като мълчеше, много исках да го провокирам да ми отговори, затова реших да му задам най-нелепия въпрос - и бях сигурна, че знам отговора.
-Искаш ли да се разделим? - попитах.
*мълчание*
Краката ми се подкосиха. Сърцето ми запрепуска. Ръцете ми започнаха да се потят. Мълчеше твърде дълго време. Искаше да ме тормози ли?
Нямаше начин да го иска. Отношението му показваше друго. Всички около мен виждаха колко е влюбен. Аз самата го виждах. Щях да се върна едва след седмица и да го изненадам. Бях планирала толкова много неща. Нямах никакво търпение да се върна и да му помогна да повярва, че искам да бъда само с него. Заедно брояхме дните до връщането ми, а сега щеше да е още по-рано. Какво, по дяволите, ставаше?
Повторих въпроса.
-Искаш ли да се разделим?
Отговори ми толкова тихо. Едва го чух. Шепнешком отвърна с "да"...

Главата ми се замая. Шок. Светът започна да се руши пред очите ми. Мислите светкавично препускаха, беше ми някак празно. Болката в стомаха се засили, но не заплаках, а само отроних:
-Добре. Благодаря.
Започна бързо да повтаря името ми, сякаш е размислил, но аз не изчаках да довърши и затворих.