Щастливей

22. Затишие пред буря - но нали обичам дъжда!

С Венъм се разбирахме повече от всякога. Помня последната ни вечер заедно на Златното място. Стояхме будни до сутринта. Посрещнахме изгрева. Беше красиво и специално. Бях много щастлива и бях сигурна, че и той се чувства по същия начин. Замина си, а аз останах на морето. Раздялата ни беше по-трудна от последния път и доведе до същите неща, които Венъм преживяваше в началото. Спеше почти постоянно, не ядеше и не излизаше.
Един ден бях толкова притеснена от състоянието му, че писах на най-добрия му приятел, за да го помоля да го изведе и поразсее. Получи се и видях, че се чувства по-добре, което ме направи много щастлива. Дните минаваха, а той се превръщаше в човека, когото познавах. Отново беше енергичен, спеше по-малко, обеща ми, че ще се храни, и го правеше и всичко беше чудесно.
Дойде рожденият ден на най-добрия му приятел. Преди да тръгне за купона, ми прати много дълго съобщение, че ще ми пише често и че съм единственото момиче за него. Пишеше ми доста често, изпращаше ми снимки и въпреки че не ги бях поискала, се чувствах спокойна, че всичко е наред.
Дните след това бяха нормални. От време на време се карахме за обичайните неща. Говорехме си по телефона. Лятото свършваше, а аз нямах търпение да се прибера, за да бъдем отново заедно.
Една нощ, преди да си легна, получих съобщение. Беше от човек, от когото не бих очаквала да ми пише. Приятел на Венъм. Когато го прочетох, сърцето ми сякаш се изсипа в стомаха. Заплаках неутешимо. Не знаех дали е истина. Съобщението гласеше, че Венъм ме лъже и ми изневерява. Спомних си, че се държеше странно през последните дни. Или само така ми се струваше? Бях много объркана и макар да знаех, че спи, му се обадих. По всичко изглеждаше, че нещата се повтарят. Цялата ситуация с Оуджей, но още по-болезнено. Попитах го дали е истина и се надявах да получа само една-единствена реакция. Получих я. Когато научи, първо се ядоса. Започна да обижда човека, който ми е писал, въпреки че не му бях казала кой е. Започна да твърди, че му завиждат и че искат да ни разделят, за да ме "откраднат". Сапунка, нали?
След яростта му, когато все още не му вярвах, се разплака. Плака дълго време. Твърдеше, че съм най-добрата и би било абсурдно да ме замени с друго момиче. Умоляваше ме да му повярвам, защото бях на път да го изоставя. Не исках да повярвам в лъжата, както с Оуджей. Нямаше начин това да се повтори отново.
След всички серенади бях сигурна, че ми казва истината, и затворихме телефона. Беше много късно през нощта. Заспах. На следващия ден празнувахмв 8 месеца от връзката ни. Колко сладко, нали? Получих най-дългото и мило съобщение. Целия ден сияех. Реших, че ще се постарая да убедя родителите си да се прибера по-рано у дома и да го изненадам. Започнахме да планираме. Беше решено. Прибирам се само след две седмици - в началото на септември. Нямах търпение.