Щастливей

32. Любовта

Преживяванията ми с всички мои гаджета не са свършвали особено добре, но приятелските отношения винаги са се запазвали между нас. След като с Венъм се разделихме, дълго време нямах и не исках да имам приятел. Бях твърде уплашена, че ще бъда наранена. Не исках да мисля и да чувам за други момчета, защото периодът, когато преживявах раздялата ни, беше най-тежкият в живота ми. Месеци наред се случваше така, че винаги, когато бях на купон, той също беше там с много други наши общи приятели. Казвам това, защото сред всички тези приятели винаги беше едно момче, което заема много специална част от живота ми. Нека да го наречем Ловър. Познавах го от общите компании, в които сме били. Момче, за което бях чувала, но само това. Някак си години наред сме се разминавали. Сигурно не ви звучи много странно, но нека ви го опиша.
Седем години учехме в едно и също училище и никога не се бяхме срещали. Имаше период, в който се събирахме в една и съща компания и се случваше така, че месеци наред никога не се засичахме, защото когато той беше с компанията, аз бях заета и обратното. Ако това не ви се струва достатъчно странно, нека ви кажа, че откакто сме родени, живеем на минута път един от друг, играли сме пред един и същи блок години наред и никога не сме се виждали. Сякаш вселената не ни срещаше дълго време, за да ни срещне точно когато трябва.
Откато се помня, винаги съм намирала Ловър за много привлекателен, но при случайните ни срещи ме отблъскваха отношението му и неговата репутация. Знаех за него, откакто бях на 13, а той ме помнеше още откакто съм била в пети клас, а той в седми. Намирал ме е за красива и различна, но никога не е събирал смелост да ми го сподели.
Години наред се разминавахме и не успявахме дори да поговорим. Дори не се запознахме официално. Един ден, месеци след раздялата ми с Венъм, пътищата ни се преплетоха. Животът ни срещна напълно неочаквано. Без да навлизам в подробности, ще кажа само, че започнахме да се виждаме все по-често. Не очаквах нещо да се случи, но знаех, че искам да го опозная. Исках да науча дали всичко, което хората говореха за него, е вярно.
Когато започнах да го опознавам, не видях това, което очаквах. Преди, на случайните ни срещи, беше странен и груб. Създаваше впечатление за арогантен тийнейджър. Когато започнахме да общуваме, останах със съвсем различни впечатления. Беше объркан. Изгубен. Но с добро сърце. Честността ми беше огромен плюс, защото слагах картите на масата в началото на всеки разговор. Задавах въпроси за това, което ме интересуваше, без да се срамувам. Той имаше слава на човек, който не се задържа за дълго време с едно момиче. Говорихме и за това. Осъзнах, че много неща не са такива, каквито изглеждат. Научих истината за много слухове, в които дълго време вярвах просто защото нямах възможността да го попитам дали са истина. След раздялата ми с Венъм бях много по-директна и смела. Имах увереността да обичам себе си и да не се срамувам от това. От самото начало споделих, че не ме интересуват хора, които искат да бъдат с мен заради тялото ми или положението, в което се намирам. Заявих го ясно. Обичах това, в което се бях превърнала. Бях директна, откровена и още по-истинска. Обичах и времето, прекарано с Ловър.
Няма да влизам в подробности за първата ни истинска среща, само ще кажа, че беше като в холивудски екшън филм. Включваше реална катастрофа в 6 часа сутринта, счупени очила и първа целувка за финал.
За съжаление, малко след първата ни целувка беше време отново да пътувам към Златното място... Това означаваше само едно - раздяла. Имахме една седмица да бъдем заедно, след което се разделяхме за неизвестен период от време.
Връзката ни беше пълна с емоции и уроци. В началото имахме конфликти. Аз не харесвах това, че закъсняваше. Той не харесваше това, че се сърдя още преди да кажа какъв е проблемът. С времето се научихме как да общуваме здравословно и да споделяме един с друг какво ни тревожи. След като той научи колко е важно за мен един човек да бъде точен, започна да идва навреме. Аз започнах да споделям спокойно това, което ме притеснява, преди да се разсърдя. Отне ни месеци да се научим на всичко, но фактът, че наистина искахме да бъдем заедно, ни помогна да издържим. Ловър се превърна в най-добрия ми приятел, както и аз за него. Винаги когато нещо не беше наред, бяхме един до друг и заедно се справяхме с проблемите. Когато той беше долу, аз му помагах да се изправи и обратното. Научих, че няма перфектни взаимоотношения, но когато има разбиране, любов и търпение, нещата винаги се получават. Желанието на Ловър да бъде достоен партньор за мен, беше прекрасно. Промени се толкова много. Порасна толкова много. И двамата се научихме, че когато нещо не ни харесва или ни наранява, е най-добре да го споделим с другия. Научихме, че най-важното нещо е да бъдеш откровен и готов да се отдадеш. Дори в най-трудните ни моменти успявахме да продължим заедно и избирахме да растем един до друг.
Щастлива съм, че срещнах такъв човек, пълен с доброта. Човек, който не желае злото на никого. Толкова мил и щедър. И съм щастлива, че избрах да бъда с него, но дори някой ден вече да не е мой партньор, за мен винаги ще бъде щастие, че го познавам.
От връзката ни научих колко е важно да знаеш какво искаш. И искам да отправя послание към вас.
Всяка връзка има трудности. Ако искате тя да работи, трябва и вие да работите за нея. Да бъдете готови да учите и да давате. Важно е да знаете какво заслужавате и да го изисквате, но само когато сте готови да дадете същото. Ако някой не се държи с вас с уважение, комуникирайте. Ако прави нещо, което ви наранява - споделете му. Ако той поеме отговорността да промени отношението си - ценете го. Ако ли не - тръгнете си. Заслужавате повече. Ако говори много, но действията му показват обратното - пуснете го на свобода. Не наранявайте себе си. Не създавайте токсични връзки. Не оставайте в такива. Ако човекът до вас не желае да работи, по-добре да бъдете сами. Ако човекът до вас не ви уважава, уважете себе си и си тръгнете.
Благодарение на всичките ми гаджета научих толкова много за себе си. Благодарна съм, че срещнах всеки един от тях. Благодарна съм за всяка болка, усмивка, урок, който са ми дали. Благодарна съм и че след всички изпитания срещнах Ловър. Връзката ни в началото беше хаос. Беше борба. Изпитание на всичко. На търпението, волята и любовта. Но си заслужаваше.
Малка съм, но въпреки това научих много. Научих, че ако искаш нещо да се получи, трябва да вярваш и да работиш. Да бъдеш търпелив, пълен с любов и разбиране за връзките, за приятелствата, мечтите, работата, семейството... за всичко. То не е перфектно. Няма как да бъде. Но колкото и трудно да е нещо, ако наистина искаш да се получи - то ще се получи.