Щастливей

Въведение

          Казвам се Изабел и съм на 18 години. Имам ли представа как се пише книга? Не. Възнамерявам ли да вложа цялата си енергия в това да направя всеки читател по-щастлив, по-добър и мотивиран? Твърдо и категорично ДА.
           Много неща за тази книга са ми напълно неизвестни, включително и малката подробност какво ще напиша в нея, но едно нещо знам със сигурност.
           Книгата е плод на моите преживявания и емоции. Тя е тук, за да ви даде нещо. Спокойствие, знание, радост, вдъхновение... светлина. Без значение на колко години сте, откъде сте и от какъв пол сте, тази книга е в ръцете ви и в момента четете историята на едно 18-годишно момиче. Няма значение дали сами сте пожелали да я прочетете, дали някой приятел ви я е препоръчал, или вашето дете ви я е набутало в ръцете, за да я прочетете, защото "е на влогърката Изабел" - тя е в ръцете ви с причина. А след като, така или иначе, сте започнали да я четете, по-добре я прочетете до края, защото, както е казал Кристоф Виланд* - "Великите хора не правят нищо наполовина".
            Пиша книга, не защото така правят влогърите. Не ми пука какво правят влогърите. Пиша книга, защото искам да напиша такава от 10-годишна и прекрасно издателство като "Егмонт" пожела да работим заедно.
           Уча се да пея и да свиря на пиано не защото искам да стана известен музикант, а защото мечтая да се науча да правя тези неща, откакто се помня. И ако започна да правя музика ще е, защото искам да го правя и защото ми харесва.
            Правя това, което обичам, защото го обичам. Правя видеа, откакто имам телефон с камера, защото исках да го правя. Не съм имала идея, че влогърството ще е "нещо" след 6 години. Започнах да снимам заради любовта ми към товари продължавам да го правя поради същите причини. Когато имам идея за видео, я снимам, защото идеята ме вдъхновява и искам да я осъществя. Не търся идеите си от други хора. Не ми пука дали видеото ми е "модерно", или не. Ако видя нещо "модерно" , което в момента се снима и ми харесва, го снимам, защото наистина ми е интересно. Ако не ми харесва, колкото и модерно да е, няма да го направя, защото не ми идва отвътре.
           Популярността,   вниманието,    признателността на хората и всички тези неща, които дойдоха с това да съм "творец" , са прекрасни и съм толкова благодарна, че се случиха, но това не е нещото, което ме кара да се усмихвам. Чувствата, които изпитвам, когато творя нещо, никога и по никакъв начин не могат да се сравнят с нищо друго. Нито с гледанията, нито с харесванията, нито с абонатите. Чувството да получа съобщение от човек, който е променил живота си заради мое видео, е по-велико от всеки друг път, в който съм в трендинг.
         Обичам това, което правя. За мен е важно как влияя, а не колко гледания имам. Каква емоция оставям в хората, а не колко харесвания има видеото ми. Тези неща са истински важните за мени ще продължавам да правя това, което усещам правилно. Щастлива съм, че мога да бъда себе си в социалните мрежи и в същото време да правя това, което ме прави щастлива... и да правя другите щастливи.
          Пожелавам на всеки, четящ книгата ми, да изгуби себе си и да се открие наново. Да започне отначало. Да се осмели. Да обича... Себе си. Хората. Природата. Света. Творенията си...
         Благодаря,че отделяте от времето си за моята история. Тя не е на влогърката Изабел. Тя е история на момиче, което иска да носи светлина. Да носи щастие в живота на всеки, който е забравил да живее щастливо... всеки забравил да щастливее...

* Немски писател, поет, драматург и преводач, един от най-значимите представители на Немското просвещение.