Щастливей

6. Краят е ново начало

          Когато влязох в двора на училището в първия ми учебен ден, бях уплашена. Веднага си намерих приятелка - в момента, в който се видяхме, се хванахме за ръце и станахме най-добри приятелки. Нека да я наречем Грейси. Когато дойде време да влезем в училище, се разплаках, защото не знаех какво ще се случи. Влязохме в класната стая и се запознахме с първия ни учител. Най-добрият учител, който някога съм познавала. Нека да го наречем Господин Харт. Той беше пълничък и изключително добродушен. Когато го поглеждах, си спомнях за Дядо Коледа. Имаше нещо у този човек, което караше и най-притесненото дете да се успокои. Притежаваше уникален подход към нас и съм изключително щастлива, че имах късмета не само да го познавам, но и да бъда негова ученичка в първите си четири години от училище.
          Първи клас завърших успешно и щастливо. С Грейси бяхме най-добри приятелки. Тя беше много прилежна ученичка, докато аз бях по-разсеяна и мислех за други неща. Във втори клас също беше прекрасно. Бяхме неразделни. Заедно си купувахме една закуска и един сок и си разделяхме, понеже бяхме твърде мънички, за да изядем по една цяла закуска сами. Гледахме едни и същи латиноамерикански сериали по телевизията и на следващия ден си ги разказвахме в училище и разсъждавахме над постъпките на героите. Забавлявахме се много и бях много щастлива, че имам приятелка, с която мога да се забавлявам и да общувам в училище.
          В края на втори клас Грейси дойде при мен и сподели, че повече не иска да бъдем приятелки и не желае да седи до мен, защото си е намерила нови приятели. Каза, че не иска да седим заедно в автобуса за първата ни екскурзия с класа, която предстоеше много скоро. Това ме съкруши. Спомням си колко мъчно ми беше и колко объркана бях. Задавах си постоянно въпроса защо това се случва точно на мен.
          В същия ден след часовете останах самичка в двора на училището, слад като повечето деца си бяха тръгнали, и заплаках. Не разбирах, че това, което се случи, е било най-прекрасното нещо. Като се поуспокоих, тръгнах към изхода на училището и чух познат глас зад себе си. Обърнах се и се оказа, че това беше момчето от първия чин. Нека да го наречем Франки. Момчето с русите кичури и зелените очи. Момчето, което рисуваше уникално и обичаше актьорското майсторство. Сподели ми, че е дочул какво се е случило, и ми предложи да седнем заедно в автобуса след няколко дни за първата ни екскурзия с класа. Приех. Тогава Франки се превърна в един от най-добрите ми приятели. До ден днешен благодаря, че Грейси взе непонятното за мен тогава решение повече да не бъде моя приятелка.
          Това беше първият, но един от многото моменти, в които НЕ разбирах защо нещата се случват така, но накрая всичко придобиваше смисъл. Години по-късно след много предизвикателства, изгубени приятели и разбити сърца научих, че няма случайни неща и че всичко, което се случва, е само и единствено за добро.
          Но нека продължа историята. За всичко си има време.

                                  *      *      *

          В трети клас с Франки седяхме на един чин и прекарвахме всеки ден заедно. Зап