Щастливей

4. Златното място

Раждането ми било много щастливо и специално събитие, но в същото време е било истинско предизвикателство за родителите ми. Предизвикателство, защото, освен че са били по-възрастни, са имали много малко финансови възможности по онова време, за да отглеждат бебе като мен, което обича и иска да яде постоянно и съответно ака постоянно. Ха-ха-ха!
През първите ми две години не съм спирала да плаща, което докарало на майка ми безброй безсънни нощи. Нямали сме пари за храна, нито за дрехи. Брат ми е носил стари дрехи на приятели и познати и животът ни е бил труден, но някак си в цялата суматоха сме успявали да се справим и дори да се забавляваме.
Семейството ми беше и е прекрасно. Освен любимия ми (и единствен) брат и родителите ми, имам невероятни роднини. Скъпата ми кръстница, на която постоянно правех прически. Чудесният ми дядо , който ми помагаше да решавам домашните си ми правеше малки сандвичи войничета за закуска. Винаги ми подаряваше лукчета, а в деня, в който съм се родила е отказал цигарите завинаги. Другият ми мил дядо, който винаги ме радваше с любимия ми бял шоколад. Двете ми прекрасни баби. Едната ми четеше приказки, а другата обичаше да оцветява с мен. Всичките ми прекрасни братовчеди, вуйчо, вуйна... Все хора, за които съм благодарна, че имах и имам в живота си.
Когато съм била на една година, в продължение на цяла година с родителите ми и брат ми сме спали на земята в стария ни апартамент, тъй като покривът на къщата на дядо ми се срутил и се наложило и той да живее при нас. А когато станах на четири години, се изместихме да живеем в къщата на дядо ми и заживяхме там. Живеем там до ден днешен и аз наричам въпросната къща свой дом.
          Но в сърцето ми има и винаги ще има специално място за още един мой дом. Вторият ми дом. Ще чувате доста неща за него, затова нека го наречем Златното място. Златното място се намира на Черноморското ни крайбрежие и съм прекарала половината си живот там. Майка ми и баща ми са прекарвали летата си там още преди брат ми да се роди. Летата си са прекарвали там не само родителите ми, а и безброй техни приятели. Брат ми също. А 40 дни след раждането ми аз самата съм дала началото на традицията да бъда там всяко лято и по цяло лято без изключение. Мястото е изключително специално и спомените, които имам оттам, не бих заменила за нищо на този свят - но за всичко си има време. Нека се върнем обратно в Шумен.