Щастливей

5. Бедни, но щастливи

          От малка съм много артистична. Обичах да рисувам. През огромната част от времето си се затварях в стаята на брат ми, за да пея и танцувам. Измислях и разигравах различни постановки, а когато изигравах нещо не достатъчно реалистично, влизах в ролята на продуцент и си правех забележки относно актьорската игра.
          Не обичах да ходя на детска градина и спането следобед беше голямо наказание за мен. Имам спомени как плачех, защото имаше деца, които ме обиждаха още в детската градина. Отказвах да ям нещата,които не ми харесваха, и единственото нещо, което обичах, бяха постановките, които разигравахме в края на годината, защото имах възможността да се превъплътя в някаква роля и да покажа артистизма си.
          Имахме тетрадки и флумастери, на които бяха залепени лепенки с имената ни, а моето име винаги беше написано грешно. На всяко нещо, което притежавах, с големи букви пишеше ИзабелА и си спомням как ядосано драскам последната буква с черен флумастер, за да не се вижда и да бъде ясно как се казвам наистина. От малка изявявах характера си и когато нещо ми харесваше или не ми харесваше, го казвай ясно и категорично.
          През по-голямата част от детството си виждах баща ми най-малко, тъй като работеше на Златното място. Той свиреше на китара. Пееше ми всякакви песни, а аз танцувах на тях. Решеше ми косата с часове, кичур по кичур, за да не ме оскубе и да бъда сресана. Заедно танцувахме рок, научи ме да чета. Една зима замина за Испания, за да работи, защото нямахме достатъчно финансова възможност да се справяме вкъщи. Спомням си как изпращаше любовни писма на майка ми оттам. Намирах го за много романтично и той ми липсваше. Най-често го виждах през лятото, защото, както казах, работеше на Златното място, където прекарвах всичките си лета и всички бяхме заедно.
          Брато ми несъмнено беше като мой втори баща, който сменяше памперсите ми, хранеше ме, взимаше ме от детска градина, а по-късно ме водеше на училище. За мен той беше и все още е любимият ми човек.
          Връзката ми с него е специална, но някак различна. Не сме се прегръщали постоянно и не сме си казвали колко много се обичаме, нито пък сме се карали за глупости, както повечето братя и сестри. Винаги сме се шегували един с друг и без да има нужда да го казваме, сме знаели колко много се обичаме.
          Майка ми винаги е била най-добрата ми приятелка. Винаги ме е оставяла сама да вземам решения и е била до мен каквото и да става. Не сме имали теми табу и като си хванах първото гадже, проведохме разговора за цикъла, тайните и дори за секса и за това колко е важно да се прави безопасно. Винаги съм знаела, че мога да споделя истината с нея, каквато и да е тя, защото знам, че ще прояви разбиране. Тя умее всичко и ме е учила на много неща. На пет години съвсем сама правех баница, гладех и можех да правя неща, които много малко деца на моята възраст умееха. Тя винаги ми правеше малки подаръчета, жестове без повод, и ме научи да правя същото за хората. И всеки ден, до ден днешен, си пишем бележки и си ги оставяме на масата всяка сутрин, за да започнем деня си с усмивка.
          В първи клас си създадох традицията всяка седмица да ѝ купувам едно цветенце от цветарския магазин, който беше до спирката, на която си чаках автобуса за училище. От тогава до днес това все още е традиция, която спазвам, и жените, които продават цветята, ме приемат като редовен гост в магазина им.
          Обичам всеки един от тях от дъното на душата си и съм щастлива, че точно те са моето семейство.

          * Гарантирам, че майка ми и баща ми в момента плачат, докато четат това, обичам ви! Не плачете, а четете до края!*