Сънища

🦋 Целувка 🦋

Би трябвало да съм по-спокойна след снощният ми разговор със Суки, но съм още по-напрегната. Влизам в кухнята и очаквам тя да се стовари върху мен. Не се случва, но нещо не е на ред.

-Наби, палачинки искаш ли? - пита ме Джихун, а Суки излиза, минавайки покрай мен без да ми каже нищо, без дори да ме погледне.

Не отговарям на Джихун, а се обръщам и тръгвам след Суки.

-Какво точно се случва с теб? - нахлувам в стаята му. Той е заровил пръсти в късата си коса. Обърнал ми е гръб - Ти ми обеща, че нищо няма да се промени, а сега не можеш да стоиш в една стая с мен.

Той се обръща рязко и застава пред мен. Твърде близо е. Усещам напрежението му. Усещам дъха му, който се слива с моя. Изпитвам страх от него. Не трябва да изпитвам страх от него.

-Защо ми го причиняваш? - той не крещи, ако крещеше щеше да е по-добре.

-Какво съм ти направила? - ще се разплача. Усещам, че сълзите пълнят очите ми.

-Дайде в съня ми, отново! - той се приближава към мен, аз отстъпвам назад. Това действие се повтаря, и още веднъж, докато не се озовавам притисната до вратата. - Тъкмо се бях примирил, че харесваш Джихун. - той шепне, сякаш да запази тайната ни. Изчервявам се. - А снощи те сънувах. - той приближава ръката си към лицето ми. Погалва ме и ръката му се заравя в косата ми. - Беше в леглото ми.

-Подиграваш ли ми се? - вече съм му ядосана. Още повече, че ми говори тези неща. Какво се опитва да постигне? Опитва се да тества търпението ми? Или да ме измъчва?

-Не, Наби! - той поклаща глава, а ръката му се спуска по рамото ми. - Желая те!

А аз искам да избягам от стаята му, но съм притисната до вратата.

-Суки...

-Може ли да те целуна, Наби? - прошепва той, затваря очи и опира своето чело в моето. Гледам го. Той чака. Толкова е сладък. Винаги е толкова сладък. Ръката му се връща на врата ми, погалва ме с палец. Аз настръхвам от допира му. Той преглъща. И аз преглъщам. Той ме пуска и се отдалечава на крачка от мен. Не искам да ме пуска. Не искам да се отдалечава. Вече не усещам топлия му допир и това ме измъчва. Той все още е с наведена глава и не ме поглежда. Сега аз се приближавам към него. Вече моите ръце са в косата му, а устните ми се сливат с неговите. И аз искам да го целувам. Той е изненадан, но бързо осъзнава какво правя и ръцете му ме обгръщат. Ръцете му галят гърба ми. А моите държат здраво главата му за да не му позволя да се отдалечи от мен, отново.

Събуждам се и сълзи се стичат от очите ми. Този сън беше най-красивият от всичките ми. Заравям лице във възглавницата ми. Избърсвам сълзите ми, докато се питам: Кога се влюбих в приятеля ми Хьонсук?

Treasure Girl 🦋