🦋В гората🐞

51 2 0
                                    

Не мога да повярвам, че Наби ме убеди да отида с нея и другите на палатки в гората.

Хуни щеше да е там.

Наби ми каза, че не е влюбен в нея. Милица потвърди. Идеята им беше с най-добрия ми приятел да се сдобрим и всичко да стане както преди. След това, което направих, не знам той дали ще ми прости, а и аз все още не съм убеден, че той не е влюбен в гаджето ми.

Йедам ни каза, че не съгласен с това, после каза, че това не е добра идея. Не е убеден, че ще проработи, но все пак се качи в колата.

Аз също не съм убеден, че ще проработи, но и аз съм в колата.

Аз, Наби и Йедам сме в едната кола.

Хуни, Милица и Юна в другата.

***

-Трябват ни разпалки за огъня! - изкрещява Милица за да я чуят всички диви животни в радиус от километър.

-Суки и Хуни, донесете съчки! - Наби ми се усмихва и ми прави знак. Тази идея не е добра. Показвам ѝ го като извъртам очи, но все пак тръгвам.

-Мога и сам да се справя. - казва приятелят ми и тръгва между дърветата. Само да не се изгуби.

-Това не е добра идея! - чувам Дам, докато тръгвам по стъпките на Хуни.

***

-Ааа! - извиквам, когато за пореден път едва не падам, докато се опитвам да поддържам темпото на Хуни.

-Внимавай повече! - казва само той, а аз съм седнал на студената земя. Обръща се и ме поглежда. Въздъхва тежко и се насочва към мен.

-Изтървах всичко, което носех. Трябва вече да се връщаме! - казвам му, когато той ми подава ръка да стана. - Извинявай, че те ударих!

Той не ми отговаря, само събира изтървани те от мен пръчки и ми ги подава.

-Нещо ли няма да ми кажеш? - викам след него. Той отново върви бързо. - Хуни, не може да се държиш така с мен! Не ме вини, за това, което си мислех! Тя те харесваше толкова време, Мина ми каза, че сте се разделили, защото си влюбен в нея. Аз си помислих, че и ти си се влюбил в нея...

-Млъкни! - той се обръща само за миг.

-Не мога! Трябва да знам какво става с теб! Бяхме неразделни някога дълго време и това, което се случва сега не ми харесва. Ако си влюбен в нея ще го приема

Той спира рязко, обръща се към мен

-Не знаеш, колко ме заболя, когато ме удари... и все още ме боли, защото не съм влюбен в нея, а в теб, идиот такъв!

СънищаWhere stories live. Discover now